— И така, Джим — Маги се наведе към госта, така че дълбокото й деколте да разкрие колкото се може повече прелести, — как си?
— Маги — намеси се Роуз, настанила се доста несигурно върху облегалката за ръце на канапето, единственото друго място, където можеше да седне, — нямаше ли някакви планове за вечерта?
Сестра й се усмихна дяволито.
— Не, никакви, Роуз. Ще си остана у дома.
7
В понеделник сутринта Маги скочи от автобуса, намести раницата на едното си рамо и се отправи към изхода на автобусната гара „Порт Оторити“. Беше девет и половина, а началният час на прослушването беше обявен за девет. Добре беше да се яви там по-рано, но така и не можа да реши дали да обуе боти с цвят на карамел „Найн Уест Бутс“, които се връзваха с джинси до прасеца, или обувките „Стюарт Вайцман Мери Джеймс“ (с пола, дълга една педя, и мрежести чорапи).
Зави на ъгъла на Четиридесет и втора и сърцето й спря. Очакваше да види пред вратите на студиото на Ем Ти Ви хилядно множество от кандидати, които да са заели всеки сантиметър не само от тротоара, но и от малката зелена площадка в центъра на Бродуей.
Маги спря едно момиче с каубойска шапка.
— За прослушването ли сте?
— Бях — нацупи устни непознатата. Пуснаха вътре първите три хиляди и казаха на останалите, че са свободни.
Сърцето на Маги съвсем замря. Не, нямаше да стане! За нищо на света. Тя забърза през тълпата колкото й позволяваха високите токове и спря пред жена с вид на вещица недалеч от вратата на студиото, забила съсредоточен поглед в клипборда пред себе си. На ухото й беше закачена слушалка за радиотелефон, а по яркожълтата й връхна дреха се виждаше логото на Ем Ти Ви. Спокойно и уверено, повтори си Маги и потупа рамото на жената с ръка.
— Идвам за прослушването — съобщи тя.
— Съжалявам, скъпа — промърмори служителката, без дори да вдига очи от листовете на клипборда. — Вече затвориха вратите.
С бързо движение Маги измъкна от раницата бурканче с надпис „мидол“, скри етикета в шепата си и го размаха пред лицето на жената.
— Имах здравословен проблем — обяви тя.
Жената вдигна лице, веждите й подскочиха нагоре. Маги не беше обърнала етикета достатъчно бързо.
— Мидол ли?
— Нямах сили да мръдна, такива болки бяха. Положително сте запознати със Закона за хора в неравностойно положение.
Сега вече в очите на жената проблесна интерес.
— Нямате право да се държите с мен различно само защото имам проблеми с матката.
— Сериозно ли говориш? — промърмори жената, но Маги забеляза, че тя по-скоро се забавлява, а не се ядосва.
— Дайте ми само шанс — удари го на молба Маги. — Идвам чак от Филаделфия.
— Тук има хора чак от Айдахо.
— Айдахо ли? — завъртя Маги очи. — Че стига ли до тях кабелната телевизия? Вижте — не спираше тя, — минала съм през изключителна подготовка, за да дойда.
Жената повдигна за пореден път вежди.
— Ако ви интересува, мога да ви кажа, че дадох да татуират на едно специално място от анатомията ми логото на Ем Ти Ви.
За части от секундата Маги се изплаши, че служителката може да поиска да види. Но жената се засмя, надраска нещо на листа пред себе си и кимна.
— Аз съм Робин. Последвай ме.
Маги едва изчака да й види гърба и подскочи възторжено, удряйки токовете на обувките си във въздуха. Беше успяла! Поне отчасти, мислеше си тя, докато бързаше да не загуби Робин по коридорите. Оставаше само да вземе ума на съдиите и щеше да е свободна.
В сградата беше още по-претъпкано, отколкото на улицата. Виждаха се младежи с вдигнати и слепени с гел прически, други с цветни облекла и джинси, мнозина седяха по земята и леко си тактуваха, разкошни момичета по миниполи и дълбоко изрязани деколтета оправяха грима си. Маги прецени, че повечето кандидати бяха на около двайсетина години, ето защо извади пет години от своите, когато трябваше да попълни формуляра, който Робин й връчи.
— Откъде сте? — попита момичето на опашката пред нея, което очевидно бе търсило прилика с Джинджър Спайс, готвейки се за този ден.
— От Филаделфия — отвърна Маги, преценявайки бързо, че няма какво да губи, ако се държи любезно с конкуренцията. — Името ми е Маги.
— Аз съм Кристи. Нервна ли си?
Маги се подписа със замах на определеното място.
— Не много. Дори не знам какво ще се иска от нас.
— Да говорим пред камера за не повече от трийсет секунди — въздъхна Кристи. — Предпочитам да танцувам или да изпълня нещо. Взимам уроци по танци от четиригодишна. Танцувала съм и степ, и джаз. Пея. Научих и един монолог…
Маги преглътна. Тя също беше ходила на танци — близо петнайсет години, но не се беше занимавала с актьорство. Единственото, което беше запомнила за случая, беше адресът на Роуз, за да има къде от Ем Ти Ви да изпратят цветята, след като я обявят за победител в конкурса. Кристи прокара пръсти през косата си и я задържа вдигната. След миг я пусна надолу. — Не мога да реша с вдигната, или спусната коса да се явя.