— Каза ми, че отиваш на интервю за работа — обади се най-накрая Роуз.
— А ти какво мислиш, че правя тук? — Лицето на Маги беше пламнало.
— Гониш вятъра — гласеше краткият отговор на сестра й.
— Не можеш ли поне да се зарадваш за мен? — Момичето, което стоеше наблизо, високо близо метър и осемдесет — амазонка с кожен костюм, й направи закачлива гримаса. Маги отвърна на гримасата, но нейната не беше толкова дружелюбна. Стана и се запъти към един по-усамотен ъгъл на залата.
— Много ще се радвам, ако си намериш работа.
— Ще получа тази.
— Откъде си сигурна, че Ем Ти Ви ще те наемат? И каква ще е заплатата ти?
— Голяма — намусено отвърна Маги. Истината бе, че нямаше и представа за какви пари ставаше дума, но бе сигурна, че са много. Това беше телевизия, а там знаят за какво работят! — Много по-голяма от твоята. И знаеш ли? Мисля, че завиждаш.
— Няма такова нещо — въздъхна Роуз. — Иска ми се само тази твоя лудост с търсене на слава да престане и да си намериш работа. А не да си пилееш парите в пътувания до Ню Йорк.
— И да съм точно като теб, нали? Не, благодаря. — Тя пусна малкия апарат в чантата си и заби гневен поглед в пода. Проклета да е Роуз! Как можа да хрумне на Маги, че сестра й ще се зарадва за нейния успех или, че ще успее да й направи впечатление, като й разкаже как е минала през първия етап и какви овации е събрала. Няма значение, тя ще й покаже, че е способна на сериозни постижения. Ще бъде звездата на кандидатите, ще получи мястото и тогава Роуз ще може да я вижда само от екрана. Великолепна и неустоима.
— Маги Фелър?
Тя пое дълбоко дъх, коригира за последно червилото си и се отправи към следващата стъпка по пътя към своята мечта. Този път я заведоха в по-голяма стая, където ослепителна светлина струеше от нещо като никелирано скеле. Робин вдигна глава от своя клипборд и се усмихна на Маги. С глава й посочи да гледа в телевизионния екран.
— Чела ли си някога от ауто кю?
Маги поклати отрицателно глава.
— Не е нищо сложно — продължаваше жената и излезе напред, стъпи в центъра на очертания с жълти линии хикс и извърна лице към екрана. — След минути очаквайте — започна тя с ясен приповдигнат тон, — най-новия видеоклип на „Спайс Гърлс“! И не посягайте към дистанционното, защото само след минути ще видите самата Бритни Спиърс.
Маги гледаше като омагьосана как думите се нижат бързо на екрана. Толкова бързо, че тя не можеше да ги изчете докрай. Щеше да ги прочете. Сега поне щеше да се постарае да го направи толкова бързо, колкото и другите хора. Само че тези думи се движеха страшно бързо. Усети, че Робин я гледа втренчено.
— Разбра ме, нали?
— Да, естествено! — Маги се запъти с разтреперани колене към мястото, където двете жълти линии се кръстосваха. След минути очаквайте… шепнеше си тя наум. Тръсна коса и облиза устни. Включиха светлините, които в същия миг загряха въздуха. Почувства как влага избива под косата й.
— Кажи, щом си готова — провикна се операторът.
— След минути очаквайте — започна тя с увереност, каквато изобщо не изпитваше. Думите потекоха за пореден път по екрана — най-новия видео… — Боже, защо думите не искаха да бъдат прочетени? Операторът вече се смееше, но това не беше добронамереният му смях отпреди малко. Тя се взираше в екрана и се молеше от все сърце да успее да прочете надбягващите се букви.
Всички очакваха да разберат какво става.
— Да не ти е зле? — попита Робин. — Добре ли виждаш екрана? Ако искаш, да опитаме пак.
— След минути очаквайте… — подхвана отново Маги с вече доста по-писклив от напрежението глас. Моля те, Господи, никога повече няма да поискам каквото и да било, нека се справя само този път. Взираше се в светлия екран, но буквите започнаха да се прескачат, да се сливат, а в очите на хората се четеше едно-единствено: съжаление.
— След минути очаквайте същите боклуци, които ви пуснахме и вчера — просъска Маги, завъртя се на тока на обувките си, на обувките на Роуз, и се спусна към вратата. Сълзи на безпомощност замъгляваха предметите. Претича през стаята, в която чакаха останалите, едва не събори амазонката с кожения костюм и пое по коридора. Някъде далеч зад нея проехтя гласът на Робин:
— Следващият! Моля ви, побързайте, остава ни да прослушаме още много кандидати.
8
Луис Фелдман стоеше на тротоара пред входа на сградата с букет лалета в едната си ръка и кутия шоколадови бонбони и другата. Раменете му бяха превити от притеснение, сякаш бе навлякъл тежко зимно палто. Защо е толкова трудно в такива моменти, питаше се той и не откъсваше очи от вратата на Ела Хирш.
Най-лошото, което може да се случи, е тя да каже „не“, напомни си той. Прехвърли лалетата в лявата ръка, а бонбоните в дясната и се загледа в панталона си, който въпреки всичките му усилия в пералнята не бе успял да изглади добре, а и петното точно под единия от джобовете му така и не бе излязло. Подозрително много приличаше на леке от протекла химикалка. Най-вероятно точно това се беше случило.