„Не че искам да те обсъждам, миличък, но става въпрос за технически спънки“.
Очакваше в правния факултет нещата да се променят, размишляваше той под успокоителните звуци на Бах. Издължи се още повече и след срама, който изпита с проститутката, се зае с джогинг. Избра улиците на Филаделфия, по които бе тичал Роки (макар да беше сигурен, че Роки дори в началото е можел да измине три пресечки, без да се налага да спира, за да си поеме въздух). Килограмите се топяха. Кожата му се изчисти, остана само мрежа от белези, които му придадоха по-мъжествен вид. Отиде да му оправят дори зъбите. Не можеше да се раздели обаче с парализиращата плахост и нерешителността, както и с липсата, на каквото и да е самочувствие. До трийсетгодишната си възраст — времето, когато растеше в йерархията на „Луис, Домел и Феник“, чуеше ли женски смях, решаваше, че е насочен към него.
И някак неусетно всичко се обърна. Вечерта, след като го направиха съдружник, отиде в известна ирландска кръчма на Уолнът Стрийт заедно с трима от наскоро издигналите се свои колеги. „Това е вечерта на бавачките“, беше казал единият от тях и беше намигнал многозначително на Джим. Скоро разбра за какво става дума. В помещението беше пълно с ирландки, синеоки шведки, финландки със сплетени на тила плитки. Поне половин дузина различни акценти се носеха във въздуха над покрития с махагон бар. Джим беше онемял и парализиран. Стоеше в единия ъгъл и редуваше шампанското с тъмна и светла бира дълго след като колегите му вече се бяха прибрали по домовете си, и зяпаше безпомощно жените, които се кискаха и се оплакваха от големите сметки. По пътя към мъжката тоалетна се блъсна в червенокосо момиче с обсипано с лунички лице и искрящи сини очи.
„Дръж се здраво!“ — посъветва го тя през смях, докато той смутено започна да се извинява. Момичето се казваше Мев, както стана ясно по-късно, докато го отвеждаше към масата си. — „Водя ви един съдружник!“ — гукаше тя на компанията си. Всички изразиха възхищение. Не помнеше как стана така, че вечерта им завърши в нейното легло — прекара шест часа в опитване на вкуса на луничките, а пръстите му не излизаха от огнените й коси.
От този момент той се превърна в разпасана уличница. Нямаше друго определение. Не беше Дон Жуан или Ромео, не беше и жребец или обикновен чукач. Осъществяваше на практика всичките си потискани доскоро фантазии в един град, който се оказа пренаселен с добри момичета на около двайсет години, готови на необвързващи срещи, също като него. Озова се в магически ъгъл, където всичко онова, което той беше или беше постигнал, сякаш бе резултат от предишния му външен вид. Нямаше обяснение за този невероятен обрат — вероятно се дължеше на промяната във външния му вид, а може би за жените думата „съдружник“ беше знак да свалят бельото си. Факт — изведнъж бавачки и студентки, секретарки, барманки и сервитьорки винаги бяха готови да тръгнат с него. Дори в службата имаше една стажантка, която с удоволствие оставаше след работно време, за да може и един момент да влезе в кабинета му, да заключи вратата и да остане само по сутиен с люляков цвят и много изрязани обувки, чиито връзки стигаха почти до прасеца.
Джим, трябва да престанеш, повтаряше си той. Неприлично е. Вече прекаляваш. Време беше да сложи край на този разгул. Беше на тридесет и пет години, при това съдружник. Насладил се беше до дъно през тази година и половина на плътските си мечти и трябваше да си сложи някаква спирачка. Помисли за рисковете, напомняше си той. Болести! Инфаркт! Разярени бащи и приятели! Тримата колеги, с които едновременно станаха съдружници, вече бяха женени и двама от тях дори имаха по едно дете. Никой не го изразяваше на глас, но беше очевидно, че са избрали начин на живот, който се толерира от високостоящите във фирмата. Домашно огнище с евентуални кратки отклонения, това беше пътят, а не тези диви прекарвания с момичета, чиито фамилии дори не си правеше труда да чуе. Усещаше, че възхищението на колегите му, което доскоро витаеше в офиса, постепенно прерастваше в най-обикновено любопитство. Естествено щеше да последва отвращение.
А и тази история с Роуз. Нещо в него се размекваше, когато се сетеше за нея. Тя съвсем не беше най-красивото или най-сексапилното момиче, с което беше спал. Обличаше се като малтретирана библиотекарка, а представата й за секси бельо стигаше дотам памучните пликчета да съвпадат по цвят с памучния й сутиен. И въпреки всичко в нея имаше нещо трогателно — нещо, от което органите под панталона му се раздвижваха. Как го гледаше само! Все едно беше един от онези мъже, които стояха на кориците на любовните романи до главата й, сякаш беше оставил белия си жребец на паркинга пред дома й и се бе втурнал през гъсталака, за да я спаси. Беше искрено изненадан, че никой в офиса не знае още за връзката им, въпреки строгите правила, които забраняваха съдружник да се забърква със служител от фирмата. Дали пък за пореден път не си беше затворил очите за очевидни неща? Може би всички вече бяха наясно с отношенията им. А той все така се изкушаваше поне сто пъти на ден да разбие сърцето й.