Какво ли беше привлякло Сидел? През годините на своето юношество Роуз беше отделила дълги часове да търси отговор на този въпрос, след като Майкъл Фелър и Сидел Ливайн се бяха срещнали във фоайето на Бет Шалом (Сидел се била запътила за благотворително мероприятие — Порция-пет-долара, а Майкъл си тръгвал от семинар на тема „Родители без партньори“).
„Секс!“ — кудкудякаше Маги в такива случаи.
Обективно погледнато, баща им беше хубав мъж. Но Роуз нещо не беше убедена, че това е единствената причина. Според нея Сидел бе видяла в него не само хубав мъж или добра плячка, но и втори шанс да преживее нова любов. Роуз никога не се беше съмнявала, че Сидел обичаше Майкъл — поне в началото. Докато можеше да се обзаложи, че в повторния си брак баща й търсеше единствено спътник… естествено и заместител на майка за Маги и Роуз, особено като се има предвид успехът на Сидел с Моята Марша. Майкъл Фелър беше срещнал вече истинската си любов и беше успял да я погребе в Кънектикът. С всяка следваща седмица от съвместния им път Сидел осъзнаваше истината и естествено разочарованието й растеше, а оттам растеше и враждебността й към дъщерите на Майкъл.
Тъжно е, мислеше си Роуз, вече настанена на стадиона с нахлупена до ушите шапка и увит около врата дебел шал. Тъжно и малко вероятно бе нещо да се промени. Сидел и баща й вече бяха се впрегнали в една каруца.
— Искаш ли малко?
Роуз подскочи стреснато и извърна лице към сестра си, която й подаваше плоското си шише с кайсиево бренди.
— Не, благодаря. Как си, татко — попита тя баща си.
— Нали знаеш? Работата ме спасява от излишни мисли. Пенсионният ми фонд има проблеми. Но не губя надежда.
Роуз се наведе през скута на сестра си, за да поговори със Сидел.
— Какво ново при теб? — Открай време се опитваше да се държи прилично с мащехата си.
Сидел поразроши с ръка кожата на палтото си.
— Моята Марша сменя обзавеждането си.
— Чудесно! — Роуз положи доста усилия, за да насити думите си с подходящо вълнение.
— Планираме да заминем на почивка за няколко дни продължаваше Сидел. — През февруари. — Сигурно си спомняш, че когато се омъжи, Моята Марша си купи…
… и се оказа фалшиво, довърши наум Роуз, но сестра й го изрече гласно.
— Не разбирам защо се чувстваш длъжна да се държиш толкова грубо — присви очи Сидел.
Маги се направи, че не чува, и се пресегна да вземе бинокъла на баща си, за да разгледа мажоретките, които излизаха на терена в този момент.
— Тлъсти, тлъсти, както винаги — повтаряше тя, докато оглеждаше всяко от момичетата. — Лошо са те боядисали, миличка.
Майкъл Фелър помаха на продавача на бира. Сидел мигом грабна ръката му и я свали долу.
— Орниш — процеди тя.
— Какво каза? — не разбра Роуз.
— Орниш. Започнали сме диетата на Дийн Орниш. Вегетарианска. — Хвърли поглед на закръглените бедра на Роуз и продължи: — Не е лошо и ти да опиташ.
„Какво правя тук? — отчаяно си мислеше Роуз. — Противна игра на «Ийгълс», ледени седалки, неизменно губещ отбор и компанията на откаченото ми семейство“.
Баща й я потупа по рамото, след което извади портфейла си.
— Ще има ли и за мен някоя банкнота? — попита Маги, която беше легнала върху коленете на сестра си, за да е по-близо до баща им. — Кой е това? — Тя вече надничаше в съдържанието на портфейла.
— Нищо специално. — Баща им видимо се смути. — Една статия, която си изрязах. Смятах да я дам на Роуз…
— Татко, това е Лу Добс — отбеляза Роуз.
— Така е — съгласи се Майкъл.
— Защо носиш негова снимка в портфейла си?
— Не е снимка, а статия. За подготовката за пенсионирането. Добра е.
— Тук има ли и наши снимки? — Маги грабна портфейла. — Или държиш само тази на Лу не знам кой си? Тя прерови отделението за снимки. Роуз също надникна. Имаше тяхна снимка от основното училище, друга от сватбата на Майкъл и Каролайн — неочаквана, но весела снимка, на която майка им бе издала напред долната си устна, за да издуха воала от лицето си, а Майкъл я съзерцаваше. Направи й впечатление, че не видя снимка на Сидел и баща им. Дали Сидел беше забелязала? Съдейки по свитите до размера на цепки студени очи, които в момента жената бе отправила право напред, Роуз предполагаше, че отговорът е положителен.