Роуз си помисли дали да не извади от портфейла си чек и да го покаже на сестра си с думите, че това е чек за заплата, който получаваш, когато ходиш на работа. В това време сестра й вече надигаше бутилката с шампанско, която стоеше до нея. Тъкмо щеше да попита откъде е взела това шампанско, когато си спомни, че това е бутилката, която отдавна стоеше на шкафа за напитки, донесена незнайно от кого.
— Как е шампанското? — попита тя.
Сестра й наля малко от течността в гърлото си.
— Вълшебно е — отговори тя. — А сега внимавай. Гледай и се учи. В това предаване „Бетълботс“ има няколко души, които изработват роботи…
— Хубаво хоби — отбеляза Роуз, която при всеки случай окуражаваше Маги да насочва вниманието си към положителни мъже.
— Истински фокусници са — махна с ръка Маги. — Строят тези роботи, които да се избиват помежду си, като победителят взима… Взима нещо. Не съм сигурна какво точно. Ето виж, този ми е любимият. — Тя посочи с пръст миниатюрно подобие на камион, от чийто център стърчеше спица. — Името му е Филиминатор — поясни тя.
— Така ли?
— Човекът, който го е конструирал, се казва Фил и затова роботът е Филиминатор. — И наистина на екрана показаха бледото лице на някакъв хилав младеж, на чиято шапка се виждаше надпис „Филиминатор“. — Вече три рунда никой не може да го победи — обясняваше Маги, когато в кадър се появи още един робот. Той беше лъскав, зелен и приличаше на говореща прахосмукачка. Грендел, обяви дикторският глас.
— Значи ти залагаш на Грендел — каза Маги.
— Че защо? — опита се да възрази Роуз, но мачът вече беше започнал. Двата робота се гледаха втренчено, след което започнаха да се стрелкат в кръг и удивително приличаха на две малки обезумели кученца.
— Давай, Филиминатор! — викаше Маги, размахала развълнувано бутилката с шампанско. В следващия миг погледна към сестра си.
— Хайде, Грендел! — подкани Роуз своя играч. Роботът на Маги се стрелна напред. Спицата от средата на гърба му се издигаше все по-високо, докато в един миг се стрелна надолу като нож на гилотина й прониза Грендел през средата, Маги пляскаше и викаше възторжено.
— Ухуу! Размина се на косъм!
Роботите се стрелнаха встрани, за да се срещнат отново лице в лице.
— Хайде, Филиминатор, разбий го! — крещеше Маги.
Сестра й изпадна във възторг, когато от центъра на Грендел се появи колело с режещи перки.
— Охоо! Я гледай само! Атака!
Грендел потегли към противника си. Филиминатор вдигна острието си и го заби във врага.
— Йеее! — виеше Маги.
Роботите се бяха заклещили един в друг. Грендел се въртеше ту насам, ту натам, за да се измъкне.
— Давай… Давай… — мърмореше под нос Роуз. Колелото на Грендел се въртеше, но заострените му перки биеха в пода. В този момент Филиминатор вдигна острието си за последен съкрушителен удар, но пък Грендел се изскубна и избяга.
— Бягай, Грендел! — окуражително подвикна Роуз и скочи на крака. — Да! Да!
Маги се нацупи, щом кадрите показаха как Грендел се спуска към опонента си, пъхва нос под далеч по-високия Филиминатор и успява да го преобърне по гръб.
— Неее! — изхленчи тя при следващата атака на робота на Роуз. Само след още няколко удара нейният любимец беше разпарчетосан на пода.
— Да! Хип-хип-ура! — викаше Роуз и юмрукът й се стрелкаше високо във въздуха. — Ето за това говоря! — повтаряше тя думите, които беше чула мъжете да крещят на стадиона по време на мачовете на „Ийгълс“ след някой особено успешен тъчдаун. Обърна се към сестра си, очаквайки тя да й се изсмее за нелепата проява на чувства. Но Маги не само нямаше намерение да й се подиграва, но я гледаше с щастлива усмивка и пламнали бузи. Едната й длан беше протегната за поздрав, а другата подаваше започната бутилка шампанско.
— Да поръчаме пица — предложи Роуз. Тя вече виждаше как ще премине останалата част от вечерта — пица по пижами и нова порция прясно приготвени пуканки, а те двете на канапето под одеялото ще гледат телевизия.
Сега вече на лицето на Маги се изписа известна ирония, но едва забележима. Тонът обаче беше съвсем добронамерен.
— Видя ли, не си загубила способността си да чувстваш. Трябва да излизаш по-често.
— Достатъчно излизам — възрази сестра й. — Ти си тази, която трябва да си стои повече вкъщи.
— Напротив. Стоя вкъщи твърде много — и тя зашляпа с боси крака към спалнята. Върна се облечена с прилепнали джинси и червен блузон, чиято кройка оставяше едното й рамо напълно оголено. Беше обула кожените каубойски ботуши на сестра си с бродериите отстрани, купени по време на едноседмичния престой на Роуз в Ню Мексико, където беше отишла на семинар по застрахователно право.