— Имам добри новини! — грееше лицето на Маги. Нека са свързани с работа, мислено се помоли Роуз.
— И какви са те?
— Бях на интервю за работа! В страхотния нов бар!
— Чудесно! — Роуз положи доста усилия да изрази чувства, които са поне отчасти в унисон с тези на сестра й. — И кога смяташ, че ще ти съобщят решението си?
— Не знам точно. — Маги вдигаше и оставяше книги и папки в шкафа до стената. Може би след празниците.
— Нали празниците са най-натовареният им сезон?
— Господи, Роуз, откъде да знам? — Тя държеше статуетка на принцеса Ксена, подарък от Ейми за един от рождените й дни, която, след като повъртя в ръка, остави на рафта с главата надолу. — Защо не можеш поне веднъж да се зарадваш за мен?
— Радвам се, естествено. Докъде стигна с прибирането на дрехите от гардероба ми? — Последните няколко нощи бе спала в тяхна компания и част от тях вече бяха на пода, но нямаше никакви признаци, че ще потеглят към закачалките.
— Вече започнах. — Маги се настани на стола срещу бюрото на сестра си. — Нищо работа, ще имам грижа.
— Ти за какво ли изобщо имаш грижа?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че живееш на мой гръб и дори не си правиш труда да си потърсиш работа.
— Казах ти, че съм била на интервю!
— Не мисля, че се стараеш достатъчно.
— Напротив! — Маги вече подвикваше. — Какво знаеш ти за старанията ми?
— По-тихо!
Маги стана и затвори вратата със замах.
— Знам, че намирането на работа не е просто нещо — продължи Роуз, — но на всяка витрина в този град виждам съобщения, че търсят работници. Всеки магазин, всеки ресторант…
— Не искам да работя повече в магазин. Не искам да бъда и сервитьорка.
— А какво изобщо искаш? — Роуз вече кипеше. — Да седиш като принцеса и да чакаш да ти се обадят от Ем Ти Ви?
Лицето на Маги стана огненочервено, сякаш някой й беше зашлевил шамар.
— Как може да си толкова лоша?
Роуз прехапа устни. Бяха играли това представление вече, по-скоро беше го наблюдавала между баща си и Маги. Тогава ставаше дума за някой приятел, за учител или началник, който случайно се беше загрижил за нея. Само единият от актьорите беше различен, иначе ролите бяха същите. Маги много точно предусещаше кога сестра й ще й се извини.
— Опитвам се — продължи Маги, докато избърсваше бликналите сълзи. — Правя усилия, но ми е много трудно, Роуз. Не всеки се справя с живота с лекотата, с която ти го правиш.
— Знам — въздъхна Роуз примирено. — Знам, че се опитваш.
— Така е. Всеки божи ден. Не съм използвачка. И не седя по цял ден, без нищо да правя, освен да се самосъжалявам. Излизам… Всеки ден си търся работа. Знам също така, че никога няма да стана адвокат като теб или нещо подобно…
Роуз махна нетърпеливо с ръка.
— Това не значи, че не полагам усилия — извиси отново глас Маги. — Знаеш ли колко се старая наистина, Роуууз? — Сълзи се стичаха отново по лицето й.
По-голямата сестра прекоси стаята и понечи да прегърне разплаканото момиче. Маги се дръпна.
— Добре. Добре — отдръпна се Роуз. — Не се тревожи. Ще си намериш работа.
— Винаги успявам да си намеря. — Маги умееше плавно да премине от ролята на разплакана Рене Зелауегър към изправена срещу несгодите Сали Фийлд. Изтри сълзите, издуха носа си и като изпъна гръб, погледна сестра си.
— Извинявай. Наистина съжалявам — рече Роуз. Още докато произнасяше думите, се запита за какво всъщност иска извинение. Маги не даваше никакви признаци, че смята да се изнесе. Дрехите и тоалетните й принадлежности, кутиите от компактдисковете, запалките бяха разпилени из цялата къща, която с всеки изминал ден изглеждаше все по-малка. Да не говорим за случки като онази, в която. Роуз, решила, че Маги иска да приготви карамелен сос, беше топнала пръст във вряла кола маска.
— Яла ли си? — попита тя по-малката си сестра. — Може да хапнем навън и да отидем на кино.
— Най-добре да излезем някъде — предложи Маги, която избърса за пореден път сълзите си. — Имам предвид на клуб или нещо такова.
— Не знам. Пред такива места винаги има опашки. Вътре е толкова шумно и задимено.
— Хайде, нека го направим поне веднъж. Ще ти помогна да си избереш дрехи…
— Е, добре! — неохотно се предаде Роуз. — Тук се мотаеше покана от някаква адвокатска фирма за коктейл на Делауер Авеню по случай тяхна годишнина.
— Какво се прави на такива събирания?
— Нищо особено. Хапки, ядки, напитки, свободни занимания. Ако искаш, може да отидем там.
— Добро начало! — Маги вече беше на вратата. — Да тръгваме.
Щом се прибраха в жилището на Роуз, Маги измъкна от купа с дрехи до леглото на сестра си син пуловер и черна пола.