— Влез да си вземеш душ — разпореди се тя. — И не забравяй да се намажеш с лосион за тяло.
Когато Роуз излезе, кутията с гримове на Маги вече беше отворена и на тоалетката бяха наредени всевъзможни туби и бурканчета. Два вида фондьотен, три различни коректора, поне десетина вида сенки, ружове, четки за мигли, за скули, за устни…
Роуз се настани на столчето пред огледалото, доста притеснена от това, което я очакваше.
— Откъде купи всичко това? — не се сдържа и попита тя.
— От най-различни места. — Маги съсредоточено остреше сивия молив за сенки.
— И колко пари си дала за тях? — упорстваше Роуз.
— Откъде да знам. — С бързи отработени движения Маги нанасяше лосион върху страните на сестра си. — Ще видиш, че си е струвало. Само почакай.
Роуз седеше неподвижна като манекен, докато сестра й в продължение на цели петнайсет минути се занимава само с клепачите й. Започна да се мърда неспокойно на мястото си, когато Маги започна да смесва на опакото на ръката си различни нюанси фондьотен. Нанесе избрания и се отдалечи, за да огледа преценяващо резултата. След това мина към пудрата и ружа. Съвсем се изнерви, когато Маги взе уреда за извиване на мигли и молива за устни. Когато всичко приключи, трябваше да признае, че ефектът беше стъписващ.
— Това аз ли съм? — попита тя, без да може да откъсне очи от отражението си, от хлътналите страни под скулите и от загадъчния поглед на очите, резултат от златистите и кремави сенки, които Маги беше сложила.
— Нали е страхотно? Всеки ден ще ти слагам грим — зарече се Маги. — Налага се да подложиш лицето си на сериозна обработка. На първо място — ексфолиация. Трябва да се свалят натрупаните мъртви клетки. — В едната си ръка държеше черната пола и синята блуза, а в другата — чифт сини много изрязани обувки на високи токове. — Ето опитай това.
Роуз успя да се натика в полата и в блузата с огромно по нейните стандарти деколте. И двете бяха далеч по-тесни от дрехите, които обикновено носеше.
— Не знам… — започна да мънка тя, съсредоточена по-скоро към вида на фигурата си, отколкото на лицето. — Не мислиш ли, че съм някак… — едва се сдържа да не изтърси „евтина“. Трябваше да признае, че краката й изглеждаха много дълги на високите токове, а деколтето й беше същински Гранд каньон.
— Страхотна си! — одобри я Маги. Тя дори пръсна сестра си с одеколон от скъпоценното си шише „Коко Шанел“. След още двайсет минути, с вдигната нагоре коса и обици на ушите, Роуз вече заключваше вратата.
— Отвратително парти — отбеляза Маги, докато сръбваше от мартинито си.
Роуз подръпваше блузата си и оглеждаше тълпата с присвити очи. Почти нищо не виждаше без очила, но Маги беше категорична, че трябва да ги остави у дома.
— Мъжете не закачат момичета с очила! — след което дълго разпитва сестра си, защо не е опитала да си направи операция с лазер, нещо обичайно за супермоделите и актрисите.
Бяха пристигнали на партито на фирмата „Дейв и Бъстър“, организирано в сградата, където се помещаваха офисите — на далеч не най-живописния бряг на река Делауер. Два пъти в годината фирмата организираше такива събирания за младите си сътрудници. Картончето с името на Роуз бе закачено до изненадващото деколте на блузата й и на него пишеше: „Аз съм Роуз Фелър“. Под надписа тя добави в скоби „съдебен спор“. Под името си Маги написа на своето картонче „Аз пия“. Когато го видя, сестра й я накара да го свали. Сега на него пишеше „Аз съм Моник“. Роуз завъртя безпомощно очи, но реши, че не си заслужава да спори.
Помещенията бяха претъпкани с млади юристи, които обменяха информация, докато отпиваха от специалните марки бира, които организаторите бяха доставили. Повечето се бяха скупчили около Дан Домел и неговото дългокосо протеже, които показваха номерата си със скейтборд на рампата. До една от стените бяха наредени масите с храна и напитки. Отдалеч Роуз успя да различи подноси с нарязани сурови зеленчуци и сосове, метални табли с панирани хапки или нещо подобно и се насочи натам, но Маги я спря навреме и нареди:
— Говори с хората.
След малко я бутна в ребрата и попита кой е високият мъж с русата коса.
Колкото и да се взираше и да присвиваше очи, късогледата й сестра не можеше да различи нищо друго, освен силует и руса коса.
— Не мога да ти кажа.
Маги, която естествено беше ослепително красива, тръсна коса. Беше се облякла с черни кожени панталони, които Роуз знаеше със сигурност, че струват двеста долара, защото беше видяла касовата бележка, захвърлена на плота в собствената си кухня, горнището на този костюм бе късо и сребристо, двете презрамки се връзваха на тила, така че гърбът беше изцяло гол, на краката й имаше чифт розови изрязани обувки. Близо цял час беше изправяла косата си със сешоара, тънките й ръце бяха обсипани със сребърни гривни. Устните й бяха бледорозови, миглите — натежали от туш, а очите — очертани от сребристи сенки. Приличаше на гост от бъдещето или поне от телевизионно шоу.