— Отивам да го заговоря — обяви тя. Прокара пръсти през косата си, напълно излишен жест, защото тя потрепваше и блестеше съвършена и права. Попита сестра си има ли червило по зъбите и се смеси с тълпата. Роуз подръпна за кой ли път ръбовете на блузата, за да поприкрие деколтето си. Краката я боляха, но Маги не даде и дума да се издума относно избора на обувки.
— Не може да си красива без малко страдание поне. — Отстъпи две-три крачки назад, огледа сестра си внимателно, преди да я попита дали няма подръка някой по-стегнат чорапогащник, който да я попристегне от кръста надолу.
Роуз се взираше с надеждата да зърне дали сестра й е успяла с полюляващата се коса и дрънкането на гривните да омагьоса нищо неподозиращия адвокат. След това с плавни стъпки се насочи към масата с храната. Хвърли един виновен поглед назад и си напълни малка чиния със сос, кракери, малки морковчета, кубчета сирене и от панираните хапки. Зърна една празна маса в ъгъла, седна на стола до нея и с облекчение събу обувките. След това насочи цялото си внимание към храната.
Към нея се приближи мъж, но този беше нисък и блед, с къдрава тъмноруса коса.
— Роуз Фелър? — попита той.
Тя преглътна хапката си и кимна, взирайки се в картончето на ревера му, без особен резултат.
— Саймън Стайн — помогна й човекът. — Седяхме един до друг на събирането във фирмата.
— А, да — махна тя с ръка, надявайки се да е била достатъчно убедителна, че го е познала.
— Дадох ви от кафето си — продължаваше той.
— Да, наистина! — сега вече наистина си спомни. — Тогава ми спасихте живота. Благодаря ви!
Саймън кимна скромно.
— Разбрах, че ще пътуваме заедно.
Роуз го гледаше с широко отворени очи. Единственото пътуване, което се планираше, беше за набиране на кадри до Университета в Чикаго в понеделник. Но щяха да бъдат само тя и Джим.
— Ще замествам Джим Данвърс — поясни Саймън. Сърцето на Роуз се сви.
— Ъхъ — успя да промълви тя.
— Бил зает и ме попитаха дали искам да отида.
— Ъхъ — повтори тя.
— Разбрах, че живеете в Сентър Сити. Мога да мина да ви взема за летището.
— Ъхъ — за трети път се отрони от устата й и за да не изглежда прекалено глупаво, тя добави. — Разбира се.
— Искам да ви попитам, дали случайно не играете софтбол? — Той се беше навел доверително.
Роуз поклати отрицателно глава. Единственият път, когато бе участвала в тази игра, бе в първия клас на гимназията, но преживяването бе катастрофално. Когато се отказа, всички въздъхнаха с облекчение.
— Събираме отбор — упорстваше Саймън, сякаш не беше видял отрицателния жест на главата й. Само че нямаше достатъчно жени. Не наберем ли необходимата бройка, ще се наложи да се откажем.
— Жалко. — Този път Роуз прояви фантазия и смени думата.
— Лесно е. — Тя реши, че специалността на Саймън са съдебните спорове. Хората, които се занимаваха със спорове, се отличаваха със своята упоритост. — Раздвижваш се, чист въздух…
— Да не би да ви приличам на човек, който има нужда от движение и чист въздух? — Погледна се за кратък миг и додаде: — Не ми отговаряйте.
— Пък е и забавно. Срещаш се с различни хора.
— Не ви трябва човек като мен — поклати тя глава. — Аз съм безнадежден случай.
Някаква жена се приближи зад гърба на Саймън и увисна на ръката му.
— Скъпи, ела да поиграем билярд — гукаше тя.
Роуз примигна. На това момиче Роуз тайно му викаше Деветдесет и пета по годината, в която беше се дипломирало в Харвард — факт, който момичето не пропускаше да изтъкне при всеки техен разговор, все едно на каква тема беше.
— Роуз, запознай се с Филис Русо — представи ги Саймън.
— Познаваме се — отбеляза Роуз.
Филис протегна ръка, за да приглади къдриците на Саймън, което по мнението на Роуз беше безнадеждно, колкото и да се стараеш. Точно в този момент към тях се приближи Маги, страните й пламтяха, в ръката й димеше цигара.
— Ама тук настина е изключително тъпо. — Тя огледа групата. — Няма ли да ме представиш?
— Маги, запознай се със Саймън и Филис. Работим заедно.
— Ъхъ. — Маги дръпна от цигарата. — Чудесно.
— Много красива гривна. — Филис посочи с пръст една от дрънкулките по ръцете на Маги. — Автентична ли е?
— Ами — презрително изсумтя Маги. — Купих я на Саут Стрийт.