— Добре ли си?
Ела си пое дълбоко дъх.
— Добре съм — тихо рече тя. — Да.
Луис я погледна, изправи се и й помогна да стане. С топла ръка я хвана за лакътя и я поведе към вратата.
— Да се поразходим — предложи той.
17
Маги Фелър прекара неделния следобед в бялата крепост на Сидел в събиране на информация.
Пронизителното дрънчене на телефона беше успяло да пробие замаяността на махмурлука.
— Роуз, телефонът! — простена тя, тъй като Роуз не вдигаше.
Ужасната Сидел продължи да звъни, докато най-накрая Маги вдигна и се съгласи да отиде да махне нещата си от спалнята им.
— Имаме нужда от място — обясни Сидел.
Ей, че проклета жена, помисли си Маги. Имаше достатъчно място в къщата им.
— Къде предлагаш да сложа всички тези неща? — попита тя.
Сидел въздъхна. Маги си представяше доведената си майка съвсем ясно — тънките й устни сигурно бяха стиснати и приличаха на тънка линия, ноздрите й зееха, а кичури прясно боядисана руса коса се люшкаха, докато тя клатеше глава.
— Можеш да отнесеш нещата си в мазето — каза Сидел с тон, който означаваше съгласие, едва ли не позволяваше на доведената си дъщеря да остави скоростни колички в предния двор.
— Много си щедра — саркастично отбеляза Маги. — Ще дойда следобед.
— Ще имаме занимание — каза Сидел. — Макробиотично готварство.
Сякаш Маги се интересуваше. Тя си взе горещ душ, после се качи на колата на Роуз и отиде в Ню Джърси. Къщата беше празна, с изключение на ненормалното куче Шанел (наречено от Роуз Бутльо), което, както обикновено, изръмжа, сякаш тя беше крадец, после се опита да се хвърли към крака й. Маги го избута навън и в продължение на половин час влачи кутиите със свои вещи до сутерена. Остана й цял час за любимото занимание — събиране на информация.
Започна с бюрото на Сидел, но не намери нищо интересно — сметки, канцеларски материали, джобни снимки на Моята Марша в сватбена рокля, снимка в рамка на близнаците на Моята Марша, Джейсън и Александър. Затова премина към по-благодатната зона за търсене — дрешника на господарската спалня, откъдето преди се беше появила една от най-ценните й находки — кутия за бижута с дърворезба. В кутията нямаше нищо, освен чифт златни кръгли обици и златна гривна. На майка й ли беше? Може би, помисли си Маги. Едва ли беше на Сидел, тъй като тя знаеше къде държеше нещата си мащеха й. Поколеба се дали да не прибере гривната, но се отказа. Може би баща й поглеждаше от време на време бижутата и щеше да забележи, ако изчезнеха, а на Маги не й се искаше, когато той вдигне капака, да не намери нищо вътре.
Започна проверката от първия рафт. Купчина стари данъчни документи с обратна разписка, завързани с ластик. Тя ги взе, разгледа ги и ги сложи обратно. Победните трофеи на Моята Марша, пуловерите на Сидел. Маги се надигна на пръсти и опипа летните ризи на баща си, като претърсваше на най-горния рафт. Накрая напипа нещо, което приличаше на кутия за обувки.
Свали го долу. Беше розова, стара и смачкана по ръбовете кутия. Избърса праха от капака, извади я от дрешника и седна на леглото. Не беше на Сидел, тъй като тя обикновено слагаше надпис на кутиите за обувки, упоменаващ какво съдържат (повечето й обувки бяха много скъпи с болезнено остри върхове). Освен това Сидел носеше шести размер, а според надписа тази кутия трябваше да съдържа балетни розови палци четвърти размер. Тоест детски обувки. Маги отвори кутията.
Вътре беше пълно с пликове с писма, поне две дузини. Всъщност, картички в цветни пликове. Първият, който извади, бе адресиран до нея, госпожица Маги Фелър, на стария им адрес, в къщата с две спални, където живяха, преди баща им да настои да се преместят в дома на Сидел. Пощенската марка беше от четвърти август 1980 година. Била е пратена някъде около осмия й рожден ден (който, ако не я лъжеше паметта, беше прочуто събитие в местната зала за боулинг, с почерпка от пица и сладолед след това). На горния ляв ъгъл бе залепен адресът на подателя. Картичката беше от жена на име Ела Хирш.
Хирш, помисли си Маги и се развълнува от предполагаемата тайнственост. Хирш беше моминското име на майка им.
Тя отвори плика. След около двайсет години лепилото вече беше изсъхнало и пликът се отвори леко. Извади отвътре картичка за рожден ден на малко дете, с торта с розова глазура и жълти свещички отпред. „ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!“ гласеше надписът. Отвътре под печатния надпис „С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА МНОГО ЩАСТЛИВ ДЕН!“ тя прочете: „Скъпа Маги, надявам се, че си добре. Много ми липсваш. Бих искала да получа вести от теб“. Имаше телефонен номер и подпис „баба“, а отдолу в скоби пишеше „Ела Хирш“. Банкнота от десет долара беше пъхната вътре и Маги бързо я мушна в джоба си.