— Здравей! — каза Саймън и помаха с ръка.
— О — отвърна Роуз и прокара ръце през мокрите си коси. — Здравей. — Утрото започваше зле. Когато бръкна в шкафа под мивката в банята за тампоните си, намери кутията празна. Вътре имаше само найлонови опаковки.
„Маги! — извика тя. Маги спеше, но претърси сънено чантичката си и за утеха подхвърли на Роуз един «Слендър Регюлър». — Къде са всичките «Супер»?“ — попита тя. Маги вдигна рамене. Налагаше се Роуз да купи тампони на летището, като предполагаше, че ще успее да се отърве от Саймън Стайн за достатъчно дълго време, и…
— … с нетърпение — каза Саймън и се качи на магистралата.
— Моля?
— Казах, че го очаквам с нетърпение — повтори той. — А ти?
— О, да — отвърна Роуз. Всъщност изобщо не го очакваше с нетърпение. Седмици наред бе мечтала да остане насаме с Джим в град, където никой не ги познаваше, далеч от всички във фирмата. Щяха да излязат на романтична вечеря някъде… или просто щяха да си поръчат нещо от рум сървиса. Нямаше да излизат, щяха да се опознаят. А сега тя се оказа в компанията на Саймън Стайн, Момчето чудо.
— Смяташ ли, че ни избраха, защото сме пример за добри сътрудници, или защото искат да се отърват от нас? — попита тя.
— О — рече Саймън, докато паркираше колата на паркинга, — мен ме избраха, защото съм добър пример. А от теб просто се опитват да се отърват.
— Какво?
— Шегувам се — отвърна той и й се усмихна глупаво.
Май протестира, помисли си Роуз. Възрастните мъже не трябва да изглеждат глупаво.
Трябваше да влязат в залата за заминаващи, преди да започне качването в самолета. Идеално, помисли си Роуз и пусна багажа си на един стол.
— Виж, ще изтичам до щанда за вестници — каза тя и въздъхна от облекчение, когато Саймън кимна и разгърна някакъв брой на списание „ЕСЕН“. Тя си помисли, че е нелепо, но просто не беше от жените, които ще сложат тампоните „Кортекс Супер Плюс“ върху марулята и пуйката в магазина за хранителни стоки, докато някой тийнейджър разглежда покупките им. Трябваше да купи тампоните от същото място и тя се помота край щандовете, докато беше сигурна, че няма опашка и касиерката е жена. Знаеше, че не е голяма работа (Ейми и Маги й го бяха казвали), но по неизвестна причина винаги се чувстваше неловко, когато ги купуваше. Може би защото, когато за пръв път й дойде менструацията, баща й напълно се побърка и я остави да кърви в банята, като попива кръвта с тоалетна хартия в продължение на три часа, докато не се върна Сидел от заниманията си в кръжока по джаз и не донесе кутия дамски превръзки. Помнеше, че Маги търпеливо я чакаше от другата страна на вратата и разпитваше Роуз какво е положението.
„Какво става тук?“ — беше попитала тя.
„Станах жена — отвърна Роуз, клекнала върху ръба на ваната. — Аз самата“.
„О — отвърна Маги. — Ами, поздравления“. Роуз си спомни, че Маги се опита да мушне под вратата списания „Пийпъл“ и й изпече кекс с шоколадова глазура с надпис „Пуздравления, Роуз“. Баща им беше прекалено съсипан и не хапна нито хапка. Сидел изкоментира нещо за калориите и грешния правопис, но кексът беше вкусен.
В самолета тя мушна чантата си в багажника над главите на пътниците, затегна колана и се вторачи в прозореца, като от време на време хапваше ядки, за да залъже глада си, и си мислеше, че ако не беше се старала да направи отчета си възможно най-впечатляващ за Джим и не се мотаеше насам-натам да търси какво е взела Маги и какво не, щеше да има време да си купи сандвич. Междувременно Саймън извади изпод седалката си малка найлонова кесия във формата на кутия и я отвори с усмивка.
— Ето — рече й той.
Роуз погледна наляво и видя, че в ръцете си той държи хлебче, посипано със семе.
— Пълнозърнест, девет процента — обясни той. — От „Ле Бу“. Имам и едно пълнозърнесто, единадесет процента.
— В случай че деветте не са достатъчни? — попита Роуз. Тя го изгледа с любопитство, после взе хлебчето, което все още беше топло и при създалите се обстоятелства — вкусно. След минута той я потупа по ръката и й предложи бучка сирене.
— Какво е това? — попита най-после тя. — Майка ти да не ти е приготвила обяд?
Саймън поклати глава.
— Майка ми не може да прави такива обеди. Тя не е от ранобудните. Сутрин се влачи по стълбите…
— Как така се влачи? — попита Роуз, готова да прояви необходимото съчувствие, в случай че Саймън започнеше същата отвратителна история за проблема на майка му с пиенето.
— В най-добрия случай движенията й не са лицеприятни, особено когато още не се е разсънила… Клатушкаше се надолу по стълбите, грабваше бял хляб „Уондър“, икономичен размер, някакво месо за обяд и кутията с маргарина. — Роуз вече си представяше майка му в опърпана нощница, боса пред кухненския плот. — После намазваше маргарина или поне се опитваше, тъй като биваше студен, трудно се разнасяше и хлябът се накъсваше. Получаваха се сандвичи с буци от маргарин. После тя плясваше парче месо — Саймън показа движението, — слагаше отгоре другата филия хляб и мушкаше сандвича в пликче, после в кафява кесия с няколко наранени плода и шепа ядки. Това представляваше обядът — заключи той, извади от чантата си черно хлебче и предложи на Роуз половината. — И това обяснява всичко за мен.