Той въздъхна.
— Ами, ожених се миналата година.
— Чудесно — каза Саймън.
— Да — горчиво рече мъжът, — но снощи тя ми каза, че ме напуска заради преподавателя по наказателно право.
— О, Боже! — измърмори Роуз.
— „Той ме консултира за курсовата ми работа“ — ми обясни тя. Е, добре, не се усъмних. А вие бихте ли се усъмнили? — попита той и погледна с пламнал поглед Саймън и Роуз.
— Хм — рече Саймън, — ами, аз не съм женен.
Студентът по право се сви в костюма си.
— Вижте, имате резюмето ми. Ако проявявате интерес, знаете къде да ме намерите.
— Да — прошепна Саймън, когато мъжът излезе от стаята и влезе следващият кандидат, — в храстите пред апартамента на професора с очила за нощно виждане и бурканче от майонеза вместо тоалетна.
— Започнах кариерата си на адвокат с отвращение — рече брюнетката с тънки устни. — Спомняте ли си случая с горещите „Макнагетс“?
— Не — отвърна Роуз.
— Не съвсем — рече Саймън.
Студентката по право поклати глава и ги погледна присмехулно.
— Някаква жена пристига с колата си в „Макдоналдс“, поръчва „Макнагетс“. Те пристигат горещи от фритюрника. Жената отхапва една хапка, попарва устните си, осъжда „Макдоналдс“ за това, че не са я предупредили, че „Макнагетс“ може да са опасно горещи, и спечелва стотици хиляди долари. Бях отвратена. — Тя ги гледаше с пламнал поглед, за да подчертае възмущението си. — Подобно възмездие поражда язвата на спорните казуси, които разяждат Америка.
— Знаете ли, чичо ми имаше — тъжно отбеляза Саймън, — лудост на тема спорни казуси. Нищо не може да се направи.
Жената го погледна яростно.
— Аз ви говоря сериозно! — рече тя. — Фриволните процеси са ужасен проблем за професията на юриста. — Саймън кимна загрижено, а Роуз сподави прозявката си, докато жената в продължение на петнайсет минути им даваше уместни примери, разказваше за случаи, решения и забележки, докато накрая стана и оправи полата си.
— Приятен ден — рече тя и излезе.
Роуз и Саймън се спогледаха и изведнъж избухнаха в смях.
— О, Боже! — рече Роуз.
— Според мен имаме победител — каза Саймън. — Горещите „Макнагетс“. Така ще я наричаме. Съгласна ли си?
— Не знам — рече Роуз. — Какво ще кажеш за онзи, който плюеше, докато говореше? Или за госпожица Бостън?
— Едва се сдържах да не й кажа, че няма да хареса Бостън, защото не е истински колежански град, но тя нямаше вид на човек, който би харесал „Спайнъл Тап“ — реч той. — Сега като че ли малко съжалявам, че не ги питахме какво е отношението им към алтернативните спортове. — Той поклати глава с присмех и отчаяние. — Мисля, че не можем да се върнем във Филаделфия.
— Онзи с бившата съпруга имаше вид на човек, който държи в гаража си сноуборд.
— Да — рече Саймън, — точно до арбалета си. А онази блондинка?
Роуз прехапа устна. „Онази блондинка“ беше предпоследна в класирането на кандидатите. Имаше посредствени оценки, никакъв опит, но беше страхотна.
— Мисля, че някои от партньорите биха я одобрили — сухо коментира Саймън.
Роуз замижа. Да не би да говореше за Джим?
— Както и да е — каза Саймън и събра листовете си в задължителната папка „Луис, Домел и Феник“. — Искаш ли да обядваме?
— Рум сървис? — каза Роуз и се изправи.
Саймън се изненада.
— О, не, не, трябва да излезем и да обядваме някъде навън! В Чикаго има страхотни ресторанти!
Роуз го удостои с любезен поглед.
— Наистина съм уморена — обясни тя, което си беше самата истина. Освен това коремът я свиваше. Искаше да си е в стаята заради Джим, който й беше предложил телефонно обаждане за утеха вместо присъствието си. Тя се зачуди дали е трудно да се прави секс по телефон. Можеше ли да го направи, без да звучи като в онези долнопробни реклами по кабелната посред нощ или като в материалите за разкритието на връзката между Клинтън и Люински?
— Ти губиш — каза Саймън. Вдигна ръка за поздрав, мушна папката в раницата с надпис „Луис, Домел и Феник“ (Роуз си помисли, че възрастните мъже не бива да носят раници) и излезе. Тя се втурна към хотелската стая, към телефона и към Джим.
19
Маги реши да се обзаложи сама със себе си, че ще успее да си намери работа, преди Роуз да се върне от Чикаго. В мислите й наличието на работа щеше да зарадва сестра й и да я подтикне да се заеме със СИБ — случая с изчезналата баба. Ето защо тя се отказа от барманството и тръгна да изпълни мисията си с топче листа със своята напечатана автобиография. На следващия ден вече имаше работа в „Красиви лапички“, пошло натруфен салон за домашни любимци в близост до апартамента на Роуз, на една оживена улица с две френски бистра, бар, в който се предлагаха цигари и пури, дамски бутик и магазинче за козметика с име „Целувка и грим“.