— Ами аз… С кредитна карта няма ли да може?
— На място ще разберем — сви рамене непознатият.
Мъжът се казваше Грант, очакваният приятел — Тим. Бързата бира се умножи по три, а към поръчката се добави и ирландско кафе, което Маги отпиваше бавно, докато поклащаше рамене в такт с музиката и се стараеше да не гледа часовника, хем и да се държи, както се очаква. Кръстосай крака, навлажни устните, усучи кичур коса около пръста си. Прави се на очарована, но и някак загадъчна. Припърхай с мигли, все едно по-интересен мъж не си срещала, все едно за пръв път чуваш да се говорят тъй удивителни премъдрости. Издуй устнички като онова момиче от рекламата на чорапогащи или пък другото, от вълшебните сутиени. Поиграй си с бъркалката. Престори се, че неволно си го зяпнала в топките, после свенливо сведи очи. Маги владееше номера до съвършенство. А мъжете идея си нямаха. Ама никаква.
— Ей, Моник, искаш ли да те водим на парти, като приберем колите?
Тя кимна механично, сви рамене и прекръстоса крака. Грант сложи ръка на коляното й, плъзна я нагоре по бедрото.
— Толкова си нежна — промърмори той.
Тя се наклони към него за секунда, после се отдръпна. Накланяне, отдръпване.
— Първо да приберем колите. После ще видим — каза тя с пълното съзнание, че вземе ли си колата, веднага ще се прибере. Чувстваше се изморена, искаше си само колата, един бърз душ, след което да се мушне в леглото на сестра си.
Минаваше десет, когато най-сетне станаха, за да намъкнат палтата си. Грант протегна ръка с галантен жест. Маги тихичко въздъхна от облекчение, усмихна му се, позволи му да я свали от високото столче и да я настани в колата на Тим. Излязоха на магистралата, отклониха се по някакво шосе, после пак на магистралата. Трябва да сме някъде в Южна Филаделфия, каза си Маги. В далечината й се привидяха проблясващите води на Делауер. Най-сетне Тим сви по някакъв криволичещ път без знаци и табели. Ледена тръпка прободе Маги, когато мъжете запяха заедно с радиото и почнаха да си прехвърлят бутилката над главата й. Тая работа не е на хубаво, каза си тя. Къде се намираха всъщност?
Кои бяха тия двамата? Как можа да се хване на тъпия им номер?
Тъкмо съчиняваше план за действие, когато Тим направи рязък завой надясно и ето че се озоваха пред пълен паркинг, надлежно опасан с ограда.
— Пристигнахме — обяви шофьорът.
Маги напрегнато се взря в тъмното. Виждаха се безброй коли, самите редици нямаха чет. Таратайки и чисто нови лъскави модели… А, ето я и малката сребриста хонда на Роуз. В далечния край обаче се очертаха силуетите на кучетата пазачи — немски овчарки, каза си Маги, — които бавно обикаляха край оградата.
Тим отвори вратата, която прихруска като цяла шепа кръц-кръц, която си налапал набързо.
— Ей там е офисът. — Тим посочи панелната къщичка със светещ прозорец. — Идвате ли?
Маги отново огледа обстановката. Вратата бе отворена. Можеше просто да прекрачи вътре, да се качи в колата и да я изкара по същия път. Тя се приплъзна от седалката на джипа и стъпи на земята.
— Ще си взема колата — заяви решително.
— Как иначе. Нали затова те докарахме — отвърна Тим.
Маги прехапа устна. В интерес на истината книжката й бе изтекла преди половин година и оттогава тя все се канеше да я поднови и после забравяше. Естествено, колата бе регистрирана на името на Роуз. Дори да приемеха да плати с кредитната карта, като нищо можеха да откажат да й дадат колата. Налагаше се да измисли нещо друго.
Тя люшна бедра, все едно да се разтъпче. От студа я боляха бузите, носа си усещаше като висулка, цялото й тяло бе настръхнало. Накрая се реши и тръгна, все едно вървеше по горещи въглени. Нито много бавно, нито много бързо.
— Ей! — подвикна Грант.
Тя не се обърна, но усети движението, а намеренията му й просветнаха, все едно пред очите й прожектираха филм. Качват се в колите, връщат се в бара, поръчват по едно питие, после второ и трето, докато престанат да ги броят. После загрижено я уговарят, че в това състояние не може да шофира, защо да не се отбие у тях колкото да се съвземе, да изпие едно кафе? В апартамента мирише на мръсно пране и пот, навред се въргалят кутии от пица, умивалникът е пълен с мръсни чинии. Да й пуснат ли някой филм? — ще попитат те и ще се окаже някое порно с голотии, ще се появи бутилка, някой от двамата ще я погледне лъстиво. Ей, сладурче, ще й прошепне ухилен, с премрежени очи. Ей, сладурче, я се отпусни, ела да седнеш при мен. В този момент Маги побягна.
— Ей! — повторно извика Грант, този път ядосан не на шега.
Тя чуваше как пухти зад нея, чуваше и собствените си стъпки като забързано стакато по замръзналата земя. И ето че си спомни историята за амазонката Аталанта, която отказвала да се омъжи, Аталанта, която по волята на боговете се спуснала към поредната златна ябълка, бързата като сърна Аталанта, която можела да надбяга всички мъже, но била измамена с хитрост. Е, тя, Маги, нямаше да се хване на тоя номер.