А-та-лан-та, А-та-лан-та, отмерваха стъпките й, а дъхът й излизаше на сребърни облачета. Още малко, още малко, имаше чувството, че ако протегне ръка, ще отвори вратата и… В този момент Грант я хвана през кръста и я вдигна във въздуха.
— Къде си хукнала? — изпръхтя той в ухото й, обгръщайки я с киселия си дъх. — Какво толкова си се разбързала? — И ето че пъхна ръка под пуловера й.
— Аууу! — писна тя и взе да рита във въздуха, а мъжът се ухили и я вдигна още по-високо. В далечината се разнесе кучешки вой.
— Пусни я бе, човек! — изрече дотичалият Тим.
— Пускай ме! — писна отново Маги.
— Още не! — заяви Грант, а ръката му не спираше да я опипва. — Не искаш ли да се позабавляваме, преди да си тръгнеш?
Господи, помисли си Маги. Този път няма да стане. Помнеше една отдавнашна подобна вечер, беше още в гимназията, на купон в нечий заден двор. Беше пийнала бира, беше пушила трева, а после някой тикна под носа й чаша лепкав тъмен ликьор, тя го изпи на един дъх и мъглата започна да се сгъстява. Без да усети, беше се усамотила с някакъв и ето че лежаха на тревата зад някакво дърво, той с разкопчан панталон, тя с пуловер, набран под брадичката й, а когато отвори очи, двама ги зяпаха и надигаха кутийки бира. От ясно по-ясно, чакаха си реда. В онзи момент Маги бе осъзнала колко хлъзгаво нещо е собствената й сила, колко бързо може да й се изплъзне, като насапунисан нож, който пада в мивката, а острието хлътва надълбоко. Макар и с усилие, беше се изправила, беше се престорила, че се кани да повърне. „Гади ми се“ — беше успяла да изрече, преди да побегне към къщата с ръка на устата. Беше се скрила в банята и стоя там чак до сутринта, когато другите бяха се разотишли или спяха в наркотичен унес. Какво да предприеме сега обаче? Тук нямаше баня, в която да се скрие, нямаше и тълпа, с която да се смеси, и надали някой щеше да се втурне да я спасява.
Маги ритна с все сила, усети как токът на обувката й влиза в досег с отпуснатия мускул някъде в бедрото на Грант. Той изохка от изненада и болка и тя се отскубна от хватката.
— Какво искаш бе, скапаняк?! — викна тя в опуленото лице на Грант. — Гаден скапаняк! — повтори, зърнала, че Тим гледа в земята.
— Лигавиш се, а не пускаш, а? — окопити се Грант.
— Скапаняк! — настояваше на своето Маги. Ръцете й трепереха толкова неудържимо, че на два пъти изпусна ключовете, преди най-сетне да успее да отключи колата.
— Ще трябва да платиш — рече Тим, като пристъпи към нея с разперени длани. — Записали са ти номера… Ще ти пратят квитанцията по пощата, куп глоби ще ти тръснат…
— Майната ти! — изсъска Маги. — Не смей да ме доближаваш. Сестра ми е адвокат. Като нищо ще те осъди за нападение.
— Виж сега… Съжалявам. Той много изпи.
— Майната ти! — не отстъпваше Маги. После запали колата и пусна дългите светлини.
Грант вдигна ръце към очите си. Маги форсира двигателя, за миг си представи с каква наслада би натиснала газта и би го премазала като катеричка. Не допусна да се поддаде на примамливата гледка, пое дълбоко дъх, стисна здраво волана, за да успокои треперенето на ръцете си, и се насочи към портата.
20
Ако Маги бе обикновена съквартирантка, сметката за телефона щеше да отбележи началото и бързия край, камъчето, преобърнало колата. Маги обаче не беше съквартирантка, напомняше си Роуз. Маги бе нейна сестра. Само че когато се прибра след двудневния престой в Чикаго (след закъснението на полета, изгубения междувременно багаж, задушаващата горещина на летището и блъсканицата сред многолюдната тълпа любители на пътуването по Коледа) и завари сметката за телефона, тя с изумление установи, че възлиза на повече от триста долара, много повече от обичайните четирийсет, които плащаше. Причината: разговор с Мексико на стойност двеста и седем долара.
Роуз се закле, че няма да подхваща сестра си от вратата. Ще изчака Маги да закачи палтото си, да събуе обувките си и едва тогава ще подхвърли, че е пристигнала сметката за телефона, и ще попита, да не би да се е сприятелила с някого от Албъкърки. За беда, когато влезе в спалнята да си прибере нещата, установи, че съдържанието на гардероба й е струпано на пода, чаршафите и възглавниците увенчаваха този своеобразен Монблан на модата. Което означаваше, че Маги е спала в леглото й. Носила е и обувките ми, отбеляза Роуз. Като нищо би се хранила от паничката й, стига да бе открила коя точно е любимата й.