Щеше да се приближи с високо вдигната глава, с изпънати назад раменете, с усмивка на уста. Усмивката най-трудно би постигнала, но все някак щеше да се справи. Та тя бе актриса. Звезда. Ослепителна усмивка, после слага ръка на гърба на Тим, между плешките, и го пита как е. Щеше да отпие от чашата си, оставяйки целувка от червило по ръба, едва забележимо ще отърка коляно в крака му. Ще доближи лицето му, ще прошепне колко хубаво си е изкарала онази вечер, как съжалява, че е избягала, дали пък да не опитат пак? Свободни ли са тази вечер? Щеше да последва покана да я заведат в апартамента. И тогава оръжие номер две щеше да влезе в действие. Може би нож. Дори пистолет, стига да успее да си го набави. Нещо, което щеше да им остави траен спомен, да им покаже, че с момиче като нея не бива да се будалкат.
Телефонът отново зазвъня. „Маги, знам, че си там. Моля те, вдигни. Току-що говорих с управата на паркинга, оттам твърдят, че колата е незаконно иззета от паркинга за нарушители, куп глоби има да се плащат…“
Маги обърна гръб на апарата и наду стереоуредбата. Аксел Роуз протяжно виеше „Добре дошла в джунглата“. „Знаеш ли къде си?“ — пееше Аксел с дрезгав фалцет. Маги пъхна стъпала в най-новата придобивка на Роуз — чифт черни кожени ботуши до коляното, които нежно гушнаха глезените й. Двеста шейсет и осем долара, които сестра й можеше да похарчи, без да се замисли, защото на нея нищо не й се опираше. О, не, Роуз нямаше да запелтечи пред аутокюто, тя никога не би паркирала в погрешното платно, нея нямаше да я опипват в тъмното, тя определено не би приела мизерно платена работа, която изисква да се рови в дупето на кучетата. Роуз имаше всичко, а Маги — нищо. Съвсем нищичко, само малко кученце, изоставено в салона в продължение на месеци, преди Маги да го спаси и да го отведе у дома.
Чисто гола, само по ботуши, тя тръгна да крачи от спалнята към дневната до кухнята и обратно, заслушана в скърцането на подметките по паркета, вдъхваща миризмата на кожа, сапун и потта на тялото й, а пред очите й се спусна червена пелена. Виждаше ножа. Мярваше отражението си в огледалото, минавайки край банята, то проблясваше в приятна мокрота — хитра дегизировка, цвете с бледокремави цветове върху източените стъбла на краката. Който и да я погледнеше, не би се досетил каква е всъщност.
Избръмча звънецът на интеркома. Кучето заскимтя. „Не се тревожи“ — напомни си Маги и навлече някаква тениска. Поколеба се дали да не сложи и бикини, после си каза: „За какво са ти?“ Беше осем часът — твърде рано, за да успее Роуз да се прибере и да тръгне да й чете конско. Сигурно звънеше съседът досадник, за да й се скара да намали музиката.
Маги загаси лампите и със замах отвори вратата. Очите й хвърляха искри в готовност да сложат всеки натрапник на мястото му. Насреща й стоеше гаджето на Роуз.
— Роуз? — попита мъжът, примижал заради тъмнината в жилището.
Маги прихна да се смее — отначало нервен кикот, ала после смехът забълбука в гърлото й, все едно бе отрова, която трябваше да погълне. Та тя не беше Роуз. И никога не би могла да бъде. Не притежаваше способностите на сестра си, умението да постига бързи успехи. Никога нямаше да се озове в ролята на съветник, който ръчка и рови, гълчи и поставя условия, предлага съчувствие, гарнирано с едва сдържан яд. Роуз. Ха-ха! Маги отметна глава и даде воля на смеха.
— Съмнявам се — изрече.
Мъжът я огледа от глава до пети, спря поглед на ботушите, на голите бедра, на гърдите под тениската.
— Роуз тук ли е? — попита той.
Маги поклати глава, погали го с бавна, прелъстителна усмивка. В главата й се зараждаше план. Отмъщение, помисли си тя и ето че кръвта затуптя в слепоочията й. Отмъщение!
— Искате ли да влезете да я почакате? — попита.
Джим нямаше сили да се откъсне, очите му опипваха всеки сантиметър от тялото й, а Маги сякаш четеше всяка негова мисъл. Той я виждаше като Роуз, но в едно подобрено издание, с подходящите акценти на важните места, просто съвършена. Да, Роуз, но хиляди пъти по-привлекателна.
Мъжът поклати глава. Маги сластно изви тяло и се подпря на вратата.
— Ще се опитам да позная — изрече тя с плътен сластен глас. — След тлъстата кълка ви се иска да опитате филето.
Джим отново поклати глава, но без да откъсва поглед.
— А може би — продължи Маги — искате и двете ни. Така ли е? Тройка с две сестри?
Джим се опита да изрази възмущение, но по беглата сянка, преминала през лицето му, тя се досети колко примамлива му се струва идеята.
— Е, ще трябва да почакате — заяви Маги. — Засега съм съвсем самичка. Тя отпусна ръка, хвана ръба на тениската и се изви така, че гърдите й леко бръснаха неговите. Мъжът изстена. Маги направи крачка, скъсявайки дистанцията помежду им. Ръцете му впиха пръсти в гърдите й, а тя долепи горещи жадни устни в пулсиращата вена на врата му.