— Не — прошепна той, макар че ръцете му вече я обгръщаха.
— Не — повтори тя като ехо и се притисна в тялото му. — Какво не?
Тялото й се отдели от пода, краката й го обгърнаха като гъвкави змии, той я повдигна и я внесе вътре.
— Не ми казвай „не“.
Когато най-сетне Роуз се добра до сградата, в която бе апартаментът й, наближаваше девет и асансьорът бе препълнен. Тя зае последното свободно местенце, опита се да не обръща внимание на задушаващия парфюм на жената до нея, която обяви на висок глас:
— Или аз полудявам, или в тази сграда действително има куче.
Роуз сведе очи.
— Нямам представа кой би проявил нахалството да държи животно в апартамента си — не млъкваше жената. — Някои хора страдат от куп алергии.
Роуз отчаяно погледна обозначението с номерата на етажите. Трети. Оставаха още тринайсет.
— Човек не знае какво може да очаква — все така нареждаше онази. — Просто не ги е грижа! Изреждаш им правилата, а те ти заявяват в лицето: „Но те важат за други хора. Не се отнасят до мен. Защото аз съм нещо специално…“
Най-сетне напарфюмираната досадница излезе от кабината, вратата се затвори и скоро Роуз слезе на своя етаж. Закрачи по коридора с надеждата да завари сестра си в апартамента и се зае да репетира речта си. Трябва да обсъдим някои неща, Маги. Трябва да махнеш кучето оттук. Обажданията да престанат. Настоявам този апартамент отново да стане мой. Искам да си ми върнеш обувките. Искам отново да живея както преди.
Тя завъртя ключа, отвори вратата и пристъпи в пълния мрак. Дочу гласове, кикот, скимтене.
— Маги? — извика.
На канапето бе захвърлена вратовръзка. Чудесно, каза си Роуз. Ето че вече води и мъже у дома. Един Бог знае какво прави с тях в моето легло.
— Маги! — извика отново и влезе в спалнята.
Маги се бе излегнала чисто гола, само по ботушките „Виа Спига“, а отгоре й — също чисто гол — се бе изтегнал Джим Данвърс.
— О, не — прошепна Роуз. Примига, опита се да осмисли сцената пред очите си. — Не…
Маги се изтърколи изпод тялото на Джим и се протегна морно, сякаш за да може сестра й да огледа изящната линия на гърба й, съвършено оформеното дупе и гладките дълги крака, които сякаш се източваха от черните кожени ботушки. После бавно се наведе и вдигна тениската на Джим от пода, нахлузи я през главата си и се изниза от стаята, все едно бе на модно дефиле, все едно я гледаше многохилядна публика, проблясваха прожектори, отмятаха се листа на бележници в очакване на нейната поява. Джим засрамено изгледа Роуз и дръпна завивките.
Роуз затисна устата си с ръка, извърна се и хукна към банята, където повърна в мивката. Пусна водата и дълго чака, докато и последният остатък от обяда й потъна в канала. После наплиска лицето си, приглади косата си с мокри треперещи ръце и се върна в спалнята. Вече по боксерки, Джим се бореше с останалата част от облеклото си. Роуз забеляза шината му за зъби, която проблясваше на нощното шкафче.
— Махай се — каза тя.
— Роуз — изрече той и посегна да хване ръцете й.
— Напусни и я вземи със себе си. Не искам да ви виждам повече, нито теб, нито нея.
— Роуз — опита той отново.
— Вън! Вън! Вън! — Тя чуваше как собственият й глас се превръща в крясък. Посегна да го замери с нещо — лампа, свещ, книга. Ръката й напипа шише олио за масаж с аромат на сандалово дърво. Отворено. Без капачка. Без съмнение използвано наскоро, купено с кредитната карта на Маги, поредната сметка, която сестра й нямаше да плати. Роуз метна шишето с все сила. Съжали, че не е стъклено, че няма да се строши и да го пореже. Шишето отскочи от рамото му и се търколи на пода, оставяйки мазна следа, водеща под леглото.
— Съжалявам — измънка Джим, без да успее да срещне очите й.
— Съжалявам? — повтори Роуз. — Съжаляваш, тъй ли? И смяташ, че това оправя нещата? Как можа? Как можа?
Тя претича през дневната, където Маги седеше на канапето и превърташе каналите, спря се чак в кухнята. Измъкна отнякъде плик за боклук и започна да тъпче вътре всичко, което принадлежеше на някой от двамата. Грабна запалката и цигарите на Маги от масичката и ги хвърли вътре. Последва куфарчето на Джим, което удари в стената и с удоволствие чу как нещо вътре изхруска на счупено. Втурна се в банята, където събра чорапите и сутиените на Маги, ефирни триъгълничета от черен и кремав сатен, окачени на релсата за завесата, които също натика в торбата. Върна се в спалнята, където Джим все още се обличаше, и грабна справочника на Маги „Петдесет идеи как да напишем автобиографията си“, нейния лак за нокти, лакочистителя, тубичките и кутийките с руж и фондьотен, спиралите, пяната за коса, миниатюрните й потници и възтесни джинси.