— Вън, вън, вън — продължаваше да мърмори под нос, като не спираше да влачи торбата.
— Сама ли си говориш, Роузи Поузи? — извика Маги. Думите бяха изречени с леден тон, ала треперещ глас. — Не бива да правиш така. Някой ще помисли, че си смахната.
Роуз вдигна една маратонка и замери сестра си. Маги навреме залегна и обувката отскочи от стената.
— Махай се от къщата ми — каза Роуз. — Не си желана тук.
— Не съм желана ли? — проточи Маги. — Не е хубаво да говориш така.
И тя се затвори в банята. Задъхана, плувнала в пот, Роуз завлече торбата в спалнята. Джим бе успял да се облече, но още беше бос.
— Предполагам, излишно е да казвам, че съжалявам — каза той. Първоначалният шок по лицето му бе изместен от глупашко недоумение.
— Спести си думите за някой, който би те слушал — сряза го Роуз.
— Все пак ще го кажа. — Той се прокашля. — Съжалявам, Роуз. Ти заслужаваш нещо повече.
— Глупак — отсече тя с отмалял глас, който я изненада, уплаши я, припомни й един друг човек отпреди много, много години. Имаше чувството, че всичко това се случва някъде надалеч, със съвсем друг човек. — Със сестра ми — промълви тя. — Със собствената ми сестра.
— Съжалявам — за пореден път изрече Джим.
Маги бе застанала насред антрето, облечена в промазани джинси и потниче с тънки презрамки, и мълчеше.
— Знаеш ли кое е най-жалкото? — сякаш на себе си каза Роуз. — Аз можех да те обичам. А Маги дори няма да запомни името ти. — Усети в гърлото й да се надигат думи, грозни, забранени думи, които никога преди не бе изричала. Нещо й подсказа, че трябва може би да ги спре, но после си каза, защо пък? Нима тези двамата бяха се опитали да спрат? — Маги е много сладка, но не е много умна. — Тя се извърна бавно, прибра косата зад ушите си. — Всъщност, Джим, ако си падах по басовете, бих се обзаложила, че и по букви не може да го каже. А то е само от четири букви. — И тя разсече въздуха с четири вдигнати пръста. — Просто няма да може. Искаш ли да я попитаме? А? Ей, Маги, искаш ли да опиташ?
Някъде зад гърба си чу как Маги рязко си пое въздух.
— Ти си глупак — продължи Роуз с овладян глас, като отново се обърна към Джим и се втренчи в лицето му. — А ти — обърна се към сестра си. Лицето на Маги бе бледо като платно, с огромни окръглени очи. — Винаги съм знаела, че нямаш капка мозък. Сега вече знам, че нямаш и сърце.
— Дебело прасе — изтърси Маги.
Роуз избухна в смях. Пусна торбата, сякаш й отмаля. Заклати се напред-назад и продължи да се смее, докато сълзи се събраха в ъгълчетата на очите й.
— Тя е луда — високо произнесе Маги.
— Дебело прасе… — Роуз ахна и поклати глава. — Господи — промълви тя и насочи пръст към Джим. — Ти си измамник, а ти… — Тя посочи Маги, търсейки подходящата дума. — Ти си моя сестра — каза накрая. — Моя сестра. И най-лошото, което можеш да измислиш, е „дебело прасе“?
Тя вдигна торбата, завъртя я, върза възел и я метна към вратата. — Махайте се. Никога повече не искам да ви виждам.
По-голямата част от нощта Роуз прекара на колене, търкаше и бършеше, решена да заличи всяка следа от Маги и Джим. Свали чаршафите, калъфите на възглавниците и завивките, отнесе ги в мокрото помещение и сипа двойна доза прах в пералнята. Изми пода в кухнята и банята с препарат и гореща вода. Избърса пода в дневната, спалнята и антрето. Изтърка ваната с лизол, после и плочките около душа с антибактериален спрей за мухъл. Кученцето я следваше от една стая в друга, сякаш тя бе домашната помощница, а то — недоверчивата господарка на дома, после внезапно се прозя и задряма на канапето. В четири сутринта мислите все още препускаха в главата на Роуз, а затвореше ли очи, единственият ясен образ бе тялото на сестра й, обула собствените и ботуши, което се плъзга под тялото на Джим, а той лежи с отнесен, изпълнен с блаженство поглед.
Роуз облече чиста нощница, легна в леглото, дръпна чистите чаршафи до брадичката си с яден жест. После затвори очи, ала продължаваше да диша тежко. Беше си въобразила, че е успяла да се изтощи докрай. И смяташе, че ще успее да поспи.
Наместо това, щом затвори очи, се втурна в спомена, който знаеше, че не се е стопил, просто се притайваше и я чакаше. Споменът за най-ужасяващата нощ в живота й, когато Маги прекрачи в пропастта.
Беше един ден в края на май, с по-малко часове заради редовния учителски семинар, и към дванайсет и нещо учениците бяха свободни. Роуз събра учебниците си от шкафчето и изчака Маги пред стаята на първокласниците, за да се увери, че сестра й няма да забрави раницата си. Маги стискаше обичайното розово листче в ръката си.