Тъй наречената самостоятелна стая представляваше малък четириъгълник с нахвърляни по пода книги, маратонки и омотани на топка мръсни дрехи. Да не говорим, че миришеше на непрани чорапи и мухлясала пица.
— Скромната ми обител — обяви Джош, като я изгледа преценяващо, но и одобрително, и се хвърли на леглото, избутвайки на земята учебник по химия, бутилка от минерална вода и петкилограмова на вид буца, вкаменен двоен сандвич, предположи Маги. Джош разтвори ръце и се подсмихна гадничко като всички онези момченца, които получаваха всяка играчка, на която спрат поглед, а и бързат да я счупят от чиста злоба. — Ела при татко.
Маги от своя страна го изгледа морно и прелъстително, но остана на мястото си. Прекара пръстче по линията на деколтето си.
— Да ти се намира нещо за пиене? — прошепна тя.
— На бюрото — посочи Джош.
Маги напипа плоско кафяво шише. Прасковен шнапс. Тя отпи глътка, постара се да не прави гримаса, когато лепкавият вкус на праскови изпълни устата й, отметна глава и хвърли на момчето предизвикателен поглед. В следващия миг той се изправи и допря хладни, неприятно меки устни до нейните. Тя стрелна език в устата му в ритъма на „Момичетата просто искат да се забавляват“ на Синди Лопър, която звучеше в главата й, и остави гъстата течност да се излее от нейната в неговата уста.
„Когато работният ден свърши“ припяваше Синди в главата й, а Джош я изгледа с пиянски възторг, очевидно убеден, че вече е умрял и се е пренесъл в рая или поне в порно секцията на мислената му видеотека.
Маги постави малката си ръка на гърдите му и леко го бутна. Момчето падна на леглото като дърво. Тя отпи още глътка шнапс и го яхна, потри слабини в неговите и отново се усмихна. Кураж, каза си тя. Изпъна гръб и вдигна потничето си. Джош широко отвори очи при вида на гърдите й на меката светлина на лампите отвън, която се процеждаше през прозореца. Маги се опита да се постави на негово място, представяше си онова, което вижда той — гъвкаво полуголо момиче, с коса, разпиляна по раменете, с бяла кожа и плоско коремче, над което греят твърдите зърна на гърдите й.
Той посегна да я сграбчи. Сега, каза си Маги и наклони шишето, тъй че течността потече по гърдите й, лепкава диря, която се целеше в колана на джинсите й.
— О, Господи! — изстена Джош. — Невероятна си!
Сред пъшкане и сумтене той бъбреше нещо неразбираемо, ближеше шнапса по кожата й, ръцете му безуспешно се бореха с колана на джинсите й. На това разчиташе тя — че ще е толкова пиян, че и собствените си панталони няма да успее да разкопчае — и очакванията й се оправдаха.
— Почакай — прошепна Маги, като се надигна и се излегна до него. — Остави на мен.
— Невероятна си — въздъхна той и застина със затворени очи.
Маги се прилепи до него и го целуна по врата. Момчето изпъшка. Тя продължи с леки бързи целувки от ухото към ключицата, като забавяше всяка следваща целувка. Момчето отново изпъшка и посегна към боксерките си. Маги се насочи към гърдите му. Не бързай, напомняше си тя, отмервайки всяко близване и целувка с ударите на сърцето си. Бавно…
Всяка следваща целувка бе по-въздушна от предишната. Всяка следваща се отдалечаваше във времето. Тя се отдръпваше, сдържаше дъха си, докато най-сетне чу как дишането му се забави, премина в равномерен ритъм и ето че се раздаде първото прохъркване. Маги надигна глава и го погледна, за да се увери. Очите му бяха затворени, устата — отворена, между устните се процеждаше слюнка. Джош бе заспал.
Заспал или мъртвешки пиян. Не беше сигурна, а и нямаше значение. Дотук планът й работеше. Тя плъзна ръка в джоба му и извади прозрачно калъфче с карта. Студентска карта. Идеално. Изпълзя от леглото, намери потничето си и го облече. На пода се въргаляше хавлия — с миризма на кисело, но тук нямаше смисъл да търси чисти кърпи, затова просто грабна пластмасовата кофичка със сапуна и шампоана.
Портфейлът бе на бюрото. Маги го погледна, поколеба се за миг, после го отвори. Вътре откри пет-шест кредитни карти и солидна пачка банкноти. После ще го разгледам по-подробно, реши тя и го пъхна в джоба си, преди да се насочи към гардероба. Стискаше ли й? Пристъпи тихо и открехна вратата. Джош очевидно притежаваше не едно, а две кожени якета плюс всякакви ризи, пуловери и панталони каки, маратонки и спортни обувки, джинси и ризи с висока яка, якета, зимни палта и дори смокинг в опаковка от химическо чистене. Маги взе два пуловера, после погледна в ъгъла. Бонус! Спален чувал с истински пух, спретнато прибран в чантичка, и до него — голям фенер за къмпинг. Няма и да разбере, че липсват, а дори да открие, че са изчезнали, който му е купил всичко това, без съмнение ще прати чек да си купи нови.