Джош прохърка гърлено и се обърна на една страна, а ръката му се стовари върху възглавницата, където допреди малко бе лежала главата на Маги. Маги имаше чувството, че сърцето й спря да бие. Тя се насили да преброи до сто, преди да помръдне, после събра трофеите, натъпка спалния чувал и фенера в раницата си. Отвори вратата и излезе в коридора. Беше четири след полунощ. Уредбите все още гърмяха, чуваха се пиянски крясъци от безброй партита.
Баните бяха в края на коридора, вратите се отваряха с код, но за щастие вратата на женската баня бе запречена от тялото на пияна особа, неуспяла да се добере до мивката. Маги я прескочи, грижливо окачи дрехите си на куката, отгоре метна хавлията.
Пристъпи под горещата струя и затвори очи. Дотук добре, каза си тя. Много добре дори. Оставаше да намери храна и място, където да събере мислите си. Библиотеката й се стори подходящо място, нали във всеки колеж, който бе посещавала или просто гостувала, охраната много-много не се вторачваше в студентските карти. Ако не се отличаваш от останалите, просто махат с ръка и влизаш. Значи първо трябваше да вземе торбата с дрехите, пъхната зад канапето в първото общежитие, после ще използва картата на Джош да се промъкне в трапезарията, ще хапне и после…
Маги сведе очи и погледът й попадна върху бяла пластмасова шнола, оставена в сапуниерата. Точно такава противна шнола използваше и Роуз, когато косата й пречеше… И ето че я заля вълна от угризения, толкова мощна, че буца заседна в гърлото й. Роуз, помисли си Маги, съжалявам. И в този миг, чисто гола и съвсем сама, Маги се почувства най-окаяното същество на земята.
25
Може би това усещат хората, когато полудяват, каза си Роуз, обърна се и отново потъна в съня.
Беше се изгубила в една пещера, а тя все повече се смаляваше, таванът се спускаше все по-ниско, докато в един момент усети, че сталактитите — или сталагмитите, винаги ги бъркаше — опират в мокрото й лице.
Събуди се. Кучето, довлечено от Маги, бе кацнало на възглавницата до нея и ближеше бузите й.
Роуз изпъшка, зарови лице във възглавницата, обърна се на другата страна. Цяла минута измина, преди да я връхлети споменът. И после я заля с ужасяваща сила — Джим и Маги. В леглото. Един върху друг.
— О, Господи! — простена тя. Кучето сложи лапичка на челото й, сякаш дай премери температурата, и нададе изпълнено с любопитство скимтене. — Махни се — каза Роуз. Наместо да я послуша, кучето се завъртя три пъти, сви кафявото си телце като прегорял кроасан и захърка. Роуз затвори очи и също заспа.
Когато отново се събуди, минаваше единайсет сутринта. Тя тръгна опипом към банята, едва не падна, подхлъзвайки се в малката топла локвичка току пред вратата. Погледна в краката си, после отново към кучето, което не беше мръднало от мястото си.
— Ти ли направи това? — поиска да знае Роуз. Кучето й отвърна с широко отворени очи. Роуз въздъхна, после извади съответния препарат и руло домакински кърпи и почисти. Нямаше какво да се сърди на кучето. От вчера не беше излизало, горкото.
Роуз успя да се завлече до кухнята, сложи кафето, в купичка изсипа сушени кълнове, разбърка ги. И установи, че не й се ядат кълнове. Нищо не й се ядеше. Не можеше да си представи, че някога отново ще изпита глад.
Вторачи се в телефона. Какъв ли ден беше? Събота. Което означаваше, че разполага с уикенда, за да се стегне. А може би трябваше още сега да се обади, да каже, че е болна, да остави съобщение, че цяла седмица няма да ходи на работа. И на кого точно да се обади? Ако Маги бе тук, тя щеше да измисли нещо на мига. Маги бе кралицата на невинните лъжи, на полуистините, на увертюрата преди краткия отпуск за възстановяване на душевното здраве, който смяташе, че й се полага по право. Маги.
— О, Господи! — отново простена Роуз. Маги сигурно бе отишла при баща им. А може би се спотайваше в храстите или на някоя пейка отвън, убедена, че дойде ли утрото, Роуз ще промени решението си. Ще имаш да вземаш, мислено се закани тя, отказа се от опитите да закуси и остави купичката до мивката.
Кучето очевидно не се поддаваше на мрачното й настроение, нито на липсата на апетит. Ето че изникна в краката й, зяпнало купичката с влажни гладни очи. Роуз осъзна, че няма представа с какво го е хранила Маги. Не беше забелязала опаковка с кучешка храна в къщата си. Не че изобщо бе забелязала нещо конкретно, откакто се прибра. Като изключим Джим, разбира се. Или по-скоро отсъствието му. Тя внимателно остави купичката на пода. Кучето я подуши, приведе муцунка, близна от млякото, после изсумтя в знак на категоричен отказ и отново зяпна Роуз.