— Куче! — обяви детето и размаха червена ръкавичка.
— Да — потвърди Роуз, а мопсът развълнувано изпръхтя. Момичето се приведе и погали мопса по главата, който се разкърши от удоволствие. Междувременно Нифкин треперушката бе скочил на земята и бе застанал до детето, тъй че сега два чифта очи бяха вторачени в Роуз.
— Аз съм Джой — заяви детето.
— Здрасти — отвърна Роуз с бодър глас. — Това е… — О, Господи, още не знаеше името на кучето. — Това е кучето, което разхождам!
Детето закима, все едно бе получило напълно разумно обяснение, после дръпна каишката на Нифкин и тръгна през парка. Междувременно белокоса жена с тъмни очила се бе загледала към пейката на Роуз.
— Петуния? — извика тя. — Това Петуния ли е?
Петуния, каза си Роуз. Мопсът я фиксира с поглед. Роуз долови известно смущение да свива провисналата кожа на муцунката.
— Здравей, Петуния! — рече жената и кучето изсумтя с достойнство.
— Нима Шърли вече се е върнала от Европа? — попита жената.
— Е… — Роуз не беше очаквала да се натъкне на познатите на Петуния.
— Мислех, че ще остане в приюта до другия месец — продължаваше да бъбри жената.
Роуз съзря спасителната сламка и се хвана за нея с всички сили.
— Точно така. Това всъщност е нова услуга… всекидневна разходка. Нали разбирате, кучетата да глътнат въздух, да обиколят познатия квартал, да се видят с приятели…
— Прекрасна идея! — възкликна жената, като се огледа.
Две други кучета се бяха появили — едното голямо, с козина като шоколад и широка гъвкава опашка, другото скоклив черен пудел с виснал червен език.
— Значи работите за приюта?
— Всъщност аз съм… на свободна практика — отвърна Роуз. Спомни си приказката за омагьосаната принцеса, която, щом отворела уста, изскачали жаби. Роуз реши, че я е сполетяла същата участ, само че наместо пъпчиви земноводни от нейната уста изскачаха лъжи. — Разхождам кучетата от приюта, но и питомци на други клиенти…
— Имате ли визитка? — попита възрастният мъж, опънал каишката на пудела.
Роуз се престори, че рови в джобовете си, но накрая разпери празни ръце.
— Съжалявам — каза тя. — Не съм си взела…
Мъжът извади писалка и листче от джоба си, Роуз надраска телефонния си номер, после добави: „Роуз Фелър, Почасова грижа за кучета“. Неусетно се бе озовала в центъра на плетеница от каишки, размахани опашки и бъбриви собственици, нуждаещи се от грижовен помощник за своите питомци.
Да, отвръщаше Роуз, можела да се грижи и за котки. Не, не се наемала с обучение, но с удоволствие щяла да ги води навреме за уроците.
— Гледачка на домашни любимци! — извика някаква жена с увиснал зелен пуловер. Нейното куче бе е къси крака като на Петуния, но два пъти по-голямо, с набръчкана кожа по цялата муцуна и лига, провиснала от морните челюсти. — Свободна ли сте в събота и неделя след Деня на падналите във войните?
— Ще бъда тук — отвърна Роуз. Петуния и другото сбръчкано куче размениха замислено сумтене, все едно членуваха в един и същи клуб и си разменяха тайното опознавателно ръкостискане.
— Имате ли разрешително? — попита жената, изстрелвайки думите в отривисто стакато, същински бивш сержант от пехотата. — Лиценз? Застраховка? Здравна книжка?
— Всъщност… — Тълпата затаи дъх и Роуз изтърси: — Тъкмо привършвам с формалностите. Другата седмица ще имам всичко необходимо. — Мислено си отбеляза да провери какво е нужно на лицензирания разводач на кучета.
— А тарифата?
Тарифа, повтори си Роуз наум.
— Ами… десет долара на разходка, двайсет и пет за целодневни грижи. — По израженията на собствениците заключи, че е предложила изгодна оферта. — Това е специалната тарифа за нови клиенти — добави тя. — Разбира се, ако предпочитате кучето ви да остане в приюта, мога да го вземам оттам и да го разхождам всеки ден. Така ще е най-добре за всички. Просто ми звъннете! — Тя помаха за довиждане и побърза да напусне парка. — Коя е Шърли? — Въпросът бе отправен към мопса, който не я удостои с отговор. — Наистина ли се казваш Петуния? — Кучето пак не отговори и Роуз се насочи към „Красиви лапички“. Звънчетата издрънчаха, когато отвори вратата, и жената зад щанда скочи на крака.
— Петуния! — извика тя и побърза да угаси цигарата си. Петуния излая веднъж и така яростно замаха с опашка, че дупето й заподскача. — Слава Богу! Всички тук се изправихме на нокти!