— Здравейте — рече Роуз, а жената заобиколи, клекна на пода потърка телцето на кучето от муцуната до опашката.
— Къде я намерихте? Господи, колко се изплашихме! Собственичката й ще отсъства още три седмици, но не смеехме да й се обадим… Ама представяте ли си? Оставя си жената кучето в приют, отлита за Европа и да вземат да й се обадят, че кучето й се е загубило? — Жената се изправи, приглади памучната си престилка и се втренчи в Роуз през гъсти сиви къдрици. — Та къде я намерихте? — попита повторно.
— В парка — отвърна Роуз, решила, че си е изразходила лъжите за цял месец напред, дори за година, в този единствен ден. — Не приличаше на изгубено куче, но аз я познавам… тъй де, виждала съм я в парка, реших, че може би я познавате…
— Слава Богу — въздъхна жената и грабна Петуния. — Страшно се бяхме притеснили. Мопсът е нежна порода, нали знаете, често-често настиват, прихващат дихателни инфекции, всякакви вируси… Идея нямам кой се е грижил за нея тия няколко седмици, но като гледам, добре се е справил. — Тя отново погледна Роуз. — Има награда, разбира се…
— Не, не — възпротиви се Роуз. — Радвам се, че ще я приберете…
— Настоявам — повтори жената, мина зад щанда и дръпна чекмеджето на касата. — И как се казвате? Наблизо ли живеете?
— Всъщност, да. Живея в Дорчестър, сътрудник съм в „Луис, Домел и Феник“. Ето как стоят нещата. Аз започвам самостоятелен бизнес. Фирма за разхождане на кучета.
— А, в града вече има немалко такива фирми — отбеляза жената и хвърли на Петуния бисквитка, която тя улови във въздуха и захрупа звучно.
— Знам — рече Роуз. — Моето начинание е нещо различно. Разхождам кучета, които са оставени за временно гледане. За да излизат на въздух и да потичат.
Сега вече жената изглеждаше заинтригувана.
— Колко?
— Ще взимам по десет долара на разходка. — Тъкмо преди жената да се намръщи, тя добави: — Които ще деля с вас. Така ще е по-добре за новите клиенти.
— Ще ви плащат десет долара на разходка, а вие ще ми давате пет?
— Точно така. За целия първи месец. После ще видим какво се получава. — Тя вече изчисляваше наум — колко разходки по пет долара, десет кучета от приюта примерно плюс още три-четири за по десет долара. — Изпълнявам и дребни поръчки за собствениците — добави Роуз, изреждайки в ума си всички онези неща, за които не й стигаше времето, докато работеше във фирмата. — Химическо чистене, покупки, уговорка на час при лекар или зъболекар, поръчани подаръци… Ако държите на изпитателен срок, ще разхождам Петуния безплатно.
— Ето какво — отсече жената. — Готова съм да опитаме, стига друг да не научи за малкото приключение на Петуния.
— Договорихме се — усмихна се Роуз и жената отново заобиколи, за да си стиснат ръцете.
— Аз съм Беа Мадокс.
— Роуз Фелър.
Жената присви очи.
— Да сте роднина на Маги?
Роуз усети, че усмивката застива на лицето й.
— Маги е моя сестра. Но аз не съм като нея — добави, усетила изучаващия поглед на Беа. Роуз се поизправи, опъна рамене назад, постара се да си придаде вид на отговорен, зрял човек, на когото може да се разчита, с две думи, противоположност на Маги.
— Ключовете ми още са у нея, ще знаете.
— Не знам къде е в момента — каза Роуз. — Ще ви ги платя.
Жената зяпна, после сви рамене.
— Струва ми се, че наистина можем да опитаме. Не виждам какво ще загубя. Пък и вие намерихте тая сладурана. — Тя даде на Роуз своя визитка и й посочи книжарницата с копир машина на ъгъла, където да си размножи обява с името, цените и услугите, които предлага.
Роуз се вслуша в съвета, остави една от чисто новите обяви в „Красиви лапички“, после побърза да се прибере в апартамента и записа нов поздрав на секретаря си: „Свързахте се с Роуз Фелър от «Грижа за домашни любимци». Моля, оставете съобщение с името си, името на вашия, любимец и датите, на които ви е нужна помощ, и ще ви се обадя при първа възможност“. Нужен ми е отдих, каза си тя и прослуша записа с чувството, че животът й е заприличал на филм, а някаква непозната се е превъплътила в нея. Нужен ми е отдих, повтори строго. Никога не бе почивала за повече от седмица. Веднага след колежа бе постъпила в юридическия факултет, без да губи нито ден дори за да подреди дрехите си. Полага ми се почивка, реши тя.
Следваща спирка, фирмата. Рано-рано в понеделник сутрин. Роуз седна на канапето, пое дълбоко дъх и набра номера, но не на Лиса, а на Дон Домел. Неговата секретарка веднага я свърза. Роуз не можа да реши дали това е добър или лош знак. Тя се стегна, готова да посрещне потока от съвети: Пий житна вода! Упражнявай се с медицинската топка! Сериозно се заеми с планинско колоездене!