От кимане за поздрав бе минала към махане за поздрав, а вече и към „Здрасти“, изречено гласно. Роуз се надяваше, че с времето отношенията можеха да прогресират до разговор. Тя седеше и гледаше как момиченцето гони петнистото куче към фонтана, а майката — висока, с широки рамене и масивен ханш — говореше по клетъчния си телефон.
— Не, не обичам лебервурст — казваше жената. — Бъркаш ме с Луси, другата ти дъщеря. — Тя направи гримаса към Роуз и само с устни изрече „Майка ми“. Роуз се постара да внуши с кимането си, че я разбира, и леко й помаха. — Не, Джой също не обича лебервурст, мамо. — Тя замълча, слуша известно време и после поклати глава. — Питър не обича лебервурст. Изобщо не познавам човек, който да обича лебервурст, и нямам представа защо го произвеждат още. — Роуз се засмя. Жената й се усмихна, още заслушана. — Нифкин обича лебервурст — съобщи тя. — Може да го дадем на него. — Последва нова пауза. — Ами не знам какво да го правиш. Само едно предложение ми хрумва. Намажи го върху бисквити и кажи в читателския си клуб, че е гъши пастет. Да. Добре. Ще се видим тогава. Дочуване. Затвори телефона и го пъхна в джоба си.
— Майка ми смята, че съм безработна — подхвана тя.
— О — промълви Роуз и прокле закърнелите си умения за разговор.
— А аз не съм — поясни жената. — Просто работя у дома, което за майка ми означава, че въобще не работя, та може да ми звъни, когато си поиска, и да ме разпитва за лебервурст.
Роуз се разсмя.
— Казвам се Роуз Фелър — представи се тя.
Жената протегна ръка.
— Аз съм Кандис Шапиро. Кани.
— Мамо! — Малката внезапно се появи пред тях, хванала каишката на Нифкин.
Кани се засмя.
— Пардон — каза тя. — Аз съм Кандис Шапиро, бъдеща Крушелевански. — Направи смешна гримаса. — Опитайте се да поберете това на визитка.
— Значи сте омъжена? — попита Роуз. Мигом трепна и си затвори устата в почуда какво се бе случило с нея. Два месеца, откакто бе напуснала работа, през които общуваше основно с кучета и доставчици, и ето че бе отвикнала да разговаря с хора.
Но в реакцията на Кани не личеше да е забелязала нещо странно.
— Сгодена — уточни тя. — Събитието ще е през юни.
Какво пък, рече си Роуз, след като холивудските звезди могат да раждат деца, преди да се омъжат, защо да не го правят и обикновените жителки на Филаделфия?
— Голяма ли ще е сватбата?
— Не, малка — поклати глава Кани. — В дневната ни. Равинът, семейството, няколко приятели, майка ми, партньорът й в живота и отборът им по софтбол. Нифкин ще е почетното куче, а Джой ще е шаферка.
— О — отрони Роуз. — Аха… — Не приличаше на нито една от церемониите, които бе гледала по телевизията. — Как… — подхвана тя неуверено и млъкна, преди да зададе най-баналния от дежурните въпроси. — Как се запознахте с бъдещия си съпруг?
Кани се разсмя и отметна косата си зад раменете.
— Това е дълга и сложна история — отвърна тя. — Започна с диета.
Роуз стрелна поглед към Кани и прецени, че надали ще е била особено успешна диета.
— Запознах се с Питър, когато бях бременна с Джой, обаче още не знаех, че съм бременна. Ръководеше курс по отслабване, а аз си мислех, че ако отслабна, мъжът, с когото бях скъсала, ще ме пожелае отново. — Тя се усмихна на Роуз. — Само че знаете как става. До последно гониш неподходящия и чак тогава разбираш, че подходящият през цялото време е чакал теб. Неведоми са любовните пътища. Или пък бяха божите? Все не мога да запомня.
— Мисля, че божите — вметна Роуз.
— Сигурно, щом казвате — съгласи се Кани. — Ами вие? Омъжена ли сте?
— Не! — натъртено произнесе Роуз. — Тоест, не — с по-овладян тон изрече тя. — Аз… Току-що прекратих една връзка. Всъщност, не точно аз я прекратих. Сестра ми… както и да е. Дълга история. — Тя впери очи в ръцете си, после в Петуния, сгушена в краката й, премести поглед към Джой и Нифкин, които играеха на „Лови“ с червена ръкавица, след това към половин дузината кучета, застанали по средата на триъгълната тревна площ. — В общи линии, опитвам се да измисля как да продължа нататък.
— Харесва ли ви онова, което вършите сега? — попита Кани.
Роуз погледна Петуния и другите кучета в парка, после сивкавата топка за тенис в ръката си и купчето полиетиленови пликчета до себе си.