— Да — отвърна тя. И беше истина. Харесваше всичките си кучета — намусената пръхтяща Петуния; голдън ритривъра, който тъй се радваше на появата й, че се впускаше в радостни кръгчета, щом чуеше ключа да се превърта в ключалката; сериозните булдози; хаотичните шнауцери; склонния към нарколепсия кокер шпаньол на име Спорт, който понякога заспиваше на червен светофар.
— Какво още харесвате? — подсказа Кани.
Роуз поклати глава с невесела усмивка. Знаеше кое прави сестра й щастлива — абсурдно тесни кожени панталони, френски овлажняващ крем за шейсет долара, мъже, които й говорят колко е красива. И за баща си знаеше какво обича — чекове за дивиденти, чисто нов екземпляр на „Уолстрийт Джърнъл“, редките случаи, когато Маги се задържаше на работа. Знаеше кое радва Ейми — плочи на Джил Скот, панталони „Шон Джийн“ и филма „Страх от черна шапка“. Наясно бе какво обича Сидел — Моята Марша, органични зърнени храни, козметични инжекции и да дава на четиринайсетгодишната Роуз диетичен желатинов крем за десерт, когато всички останали ядяха сладолед. От време на време схващаше дори кое радва майка й — чисти чаршафи, яркочервено червило, декоративните игли за костюми, които двете с Маги й подаряваха за рожден ден. Но какво обичаше самата Роуз, освен обувки, Джим и вредни за нея храни?
Кани се усмихна на Роуз и се изправи.
— Все ще го измислите — весело рече тя. Подсвирна на Нифкин и кучето веднага дотича, следвано от Джой с порозовели бузки и коси, изплъзнали се от конската опашка. — Ще ви видим ли утре?
— Непременно — обеща Роуз. Прибра в джоба си топката за тенис и започна да събира питомците си, като събра в една ръка пет каишки, а в дясната — само една, на сивата хрътка. Разведе кучетата едно по едно, докато остана само с Петуния. Мъничето припкаше на няколко крачки пред нея като издут кроасан на крачета. Петуния я правеше щастлива, макар да трябваше да я предава на собственичката й Шърли, строга седемдесет и две годишна жена, която живееше в централната част и за щастие на Роуз се съгласи тя да разхожда кученцето всеки ден. Какво още? В никой случай не дрехи. Не и пари, защото използваше зашеметяващата си шестцифрена заплата само за да си плаща наема и студентските заеми, отклоняваше разумна сума за пенсионен фонд и оставяше останалото да трупа лихва в депозитна сметка, открита според изричните инструкции на Майкъл Фелър. Какво тогава?
— Хей! — извика куриер на велосипед. Роуз грабна Петуния и отскочи настрани, а велосипедът профуча край тях. Колоездачът бе преметнал чанта през рамо, а уоки токито на колана му пращеше от статично електричество. Роуз го гледаше как върти педалите и си припомни, че и тя имаше велосипед като момиче. Син „Шуин“ със седалка в синьо и бяло и бяла кошница, с бяло-розова пластмасова плетеница на дръжките. Зад дома на родителите й в Кънектикът имаше алея за велосипеди, която водеше до игрищата за голф и футбол. Минаваше също тъй през ябълкова градина и през есента Роуз обичаше да кара колелото си там през нападалите ябълки и шумолящите червени и златисти листа. Понякога майка й я придружаваше на своя велосипед, който бе същият като на Роуз, но за възрастни — трискоростен, с бебешка седалка над задното колело, на която някога се бяха возили Роуз и Маги.
Какво ли бе станало с колелото й? Роуз се опитваше да си спомни. Когато се преместиха в Ню Джърси, заживяха в апартамент под наем в жилищен блок край магистралата, което означаваше паркинги и пътища без тротоари. Вероятно бе вече надраснала велосипеда по времето, когато живееха там, а после се преместиха у Сидел и вече никога не й купиха друг. Вместо това се сдоби с шофьорско свидетелство три дни след като навърши шестнайсет и отначало бе въодушевена от перспективите за свобода, докато осъзна, че шофирането й ще се ограничава до откарване на сестра й на купони, прибирането й от уроци по танци и пазаруване за вкъщи.
Тя остави Петуния в апартамента на Шърли и реши, че през уикенда ще си купи велосипед — като начало на старо, за да види ще й хареса ли. Ще си купи един, може би що постави кошничка с размера на Петуния на дръжките и ща го подкара… нанякъде. Чувала бе, че има алеи за велосипеди във Феърмонт Парк, друга от художествения музей по Вали Фордж. Ще си купи велосипед, каза си, вече усмихната, и продължи с по-бодра походка. Ще си купи велосипед, ще си набави карта, ще си приготви закуска за пикник с хляб, сирене, грозде и курабийки и консерва луксозна храна за Петуния. Ще си организира приключение.
32
Госпожа Лефковиц не бе искала да дойде на седмичната им разходка.