Въпросът не опираше само до това никой да не забележи. Това бяха умните хлапаци, отличниците, спечелилите национални отличия, елитът на младежта, върхът на сладоледа. Щом Маги можеше да се движи незабелязана между тях, не доказваше ли това постоянните твърдения на госпожа Фрайд? Щом оцеляваше в Принстън и можеше да седи на задната банка на дузина различни семинари и да следи активно преподаването, не значеше ли това, че и тя също е умна?
Маги избърса капките роса от дъното на джинсите си и се изправи. Плюс всичко в картинката фигурираше пиесата на Чарлс, режисьорският му дебют, едноактна творба в стил Бекет в театър „Интим“. А тя бе звездата. Срещаше се всеки ден с него за репетиции, упражняваше репликите си в Студентския център или в празна класна стая в сградата за изкуства на Насау Стрийт.
— Живея в Локхарт — каза й той при последната им среща, докато я изпращаше от Насау Стрийт 185. — Стоя до късно. Имам двама съквартиранти — добави, преди Маги да успее да повдигне вежда. — Гарантирам, че добродетелта ти ще бъде опазена.
Е, сега беше късно. Тя се запита дали той е буден. Почуди се, като обгърна раменете си, дали би й услужил с пуловер. Забърза през студентското градче. Локхарт, ако си спомняше добре, се намираше до университетския магазин. Стаята на Чарлс бе на първия етаж и когато Маги почука на прозореца, той дръпна щората, усмихна й се и побърза дай отвори.
Стаята на Чарлс въобще не бе каквато си я представяше. Беше като да се озовеш в чужбина. Всеки сантиметър от стените и тавана бе покрит с индийски гоблени и огледала в сребърни рамки. Подът бе застлан с ориенталски килим в алено, златно и синьо, а вместо масичка в средата бе поставен грамаден ожулен куфар — ракла със съкровища, каза си Маги. Той и съквартирантите му бяха разположили бюрата си край стените и бяха заобиколили куфара с купчини възглавнички — червени със златни ресни, тъмнозелени, избродирани със златисто или обсипани с мъниста.
— Сядай — посочи Чарлс към възглавничките. — Искаш ли нещо за пиене?
В ъгъла имаше хладилник с кафе машина.
— Охо — възкликна Маги. — Да не държиш харем тук?
Чарлс се засмя и поклати глава.
— Не. Просто обичаме да се забавляваме. Миналия семестър Джаспър ходи в Африка и обстановката бе на тема сафари, само че животинските глави по стените ме стряскаха. Така е по-добре.
— Много е хубаво — потвърди Маги, като бавно обикаляше стаята и я разглеждаше. Имаше малка симпатична уредба с компактдискове, подредени по жанр — джаз, рок, класическа музика, а те на свой ред бяха строени в азбучен ред. В друг ъгъл върху малка висока масичка бяха струпани пътеводители — за Тибет, Сенегал, Мачу Пикчу. Тя вдиша дълбоко и долови смесен аромат на тамян, одеколон и цигари. Малкият хладилник съдържаше минерална вода, лимони, ябълки и кайсиев мармалад. Нито една бутилка бира или някакъв, силен алкохол.
Гей, реши Маги, като затвори хладилника. Гей, заключи категорично с известна доза облекчение. Без съмнение гей. Тя взе снимка в рамка от бюрото на Чарлс. На нея той бе прегърнал през раменете засмяно момиче.
— Сестра ти ли е? — попита тя.
— Бивша приятелка — отвърна той.
Ха, рече си Маги.
— Не съм гей — уточни Чарлс и се засмя с нотка на извинение. — Просто всеки, който влезе тук, си мисли това. После цели три месеца ми се налага да демонстрирам натрапчиво хетеросексуално поведение.
— Какво, почесваш се на пет минути, вместо на десет? Не е толкова трудно — подхвърли Маги, като се настани върху възглавничките и запрелиства книга за Мексико. Варосани къщи, открояващи се на фона на яркосиньо небе, плачещи мадони в дворчета, настлани с теракота, пенести вълни, къдрещи се върху златист пясък. Беше разочарована. В живота си бе познавала само три типа мъже: гейове, възрастни и третата категория, стократно по-многобройна от първите две — такива, които я желаеха. Щом Чарлс не беше гей, а стар в никой случай не беше, тогава вероятно я желаеше. А това пораждаше у Маги тъга и смътно чувство, че е измамена. Никога преди не бе общувала с мъж като с приятел, а бе прекарала достатъчно време с Чарлс, за да разбере, че той я харесва заради ума й, бързите й реакции и находчивост, а не заради единственото, с което привличаше всички останали мъже.
— Е, радвам се, че изяснихме това. И се радвам, че си тук. Имам стихотворение за теб.
— За мен? Ти ли си го написал?
— Не. Обсъждахме го миналата седмица на семинар по история на поезията. — Той разтвори антология „Нортън“ и зачете: