Ричър беше висок сто деветдесет и три сантиметра и имаше дълги ръце. В по-скромните мотелски стаи можеше да се подпре с длани на тавана. Вон беше висока около сто шейсет и три сантиметра. С вдигнати ръце можеше да достигне височина от около двеста и десет сантиметра. Това правеше общо четири метра и половина. А стената беше по-ниска от четири метра и половина.
Ричър я повдигна. Все едно правеше сгъване за бицепс с щанга, която тежеше петдесет и пет килограма. Лесна работа, само че ръцете му бяха обърнати под неестествен ъгъл. Освен това не беше стъпил както трябва, а и Вон не беше щанга. Не стоеше неподвижно, а се извиваше и се опитваше да се задържи.
— Готова ли си? — подвикна той.
— Една секунда — отвърна тя.
Ричър усети как теглото й се премести в ръцете му от ляво на дясно и от дясно на ляво, докато се изравни и приготви.
— Готова съм — каза тя.
Ричър направи четири неща. Рязко я изхвърли нагоре, използва момента на безтегловност, за да премести ръцете си под обувките й, пристъпи половин крачка напред и изпъна ръце.
Вон се понесе напред и се блъсна в издатината на цилиндъра с ръцете си. Кухата метална конструкция избумтя веднъж, а после още веднъж, с голямо закъснение.
— Добре ли си? — попита той.
— Всичко е наред — отвърна тя.
Ричър усети как Вон застана на пръсти върху ръцете му, за да се протегне максимално нагоре. Според неговите изчисления сега ръцете й трябваше да стигат чак до центъра на цилиндъра, но от горната му страна. Той чу как се отваря първият нож. Премести ръцете си, за да я хване за пръстите на краката. За по-голяма стабилност. Вон щеше да има нужда от нея. След това пристъпи още няколко сантиметра напред. Към този момент тя трябваше да е притиснала корема си към металната извивка на стената. Дъждът се стичаше по Ричър. Той чу как тя удари надолу с върха на ножа. Стената избумтя.
— Не може да я пробие — подвикна тя.
— По-силно! — подвикна Ричър в отговор.
Тя отново замахна. Цялото й тяло се изви и Ричър се премести под нея, за да я задържи. Бяха като акробати в цирка. Стената избумтя отново.
— Не става! — подвикна тя.
— По-силно! — отвърна той.
Вон отново замахна. Този път не се чу избумтяване. Чу се единствено дрънчене на метал, после тишина.
— Острието се счупи — каза тя.
Ръцете на Ричър започваха да го болят.
— Опитай с другия нож — отвърна той. — Внимавай за ъгъла. Трябва да замахнеш право надолу, разбираш ли?
— Прекалено е дебела.
— Не, не е. Най-вероятно е от покрива на някакъв стар буик. Не е много по-дебела от алуминиево фолио. А това е добро японско острие. Удари я силно. Кого мразиш най-много?
— Човекът, който е взривил бомбата срещу Дейвид.
— Представи си, че той е вътре в стената. Сърцето му е точно от другата страна на метала.
Ричър чу как се отвори вторият нож. За момент настъпи тишина. После той усети конвулсивното свиване на краката й и още едно метално бумтене.
Но този път прозвуча различно.
— Влезе — каза тя. — Цялото.
— Отпусни се на него — подвикна той.
Ричър усети как Вон се отпуска на дървената дръжка на ножа. Долови как тя се усуква, за да се хване с двете си ръце за нея. Краката й се измъкнаха от ръцете му. После отново се отпуснаха върху тях.
— Острието реже метала — подвикна тя. — Минава през него.
— Нормално — подвикна Ричър в отговор. — Ще спре, когато стигне до първата заварка.
Секунда по-късно движението спря.
— Къде е? — подвикна Ричър.
— Точно на върха.
— Готова ли си?
— На три — отвърна тя. — Едно, две, три!
Тя се изтегли нагоре, а Ричър й помогна, доколкото можа, като изпъна ръце и се изправи на пръсти. После усещането за тежест изведнъж изчезна. Ричър се свлече на земята и за всеки случай се претърколи встрани, ако Вон падне обратно. Но тя не падна. Той се изправи и се отдалечи от стената, за да вижда по-добре. Откри, че Вон лежи хоризонтално на металния цилиндър с разтворени крака, стиснала дръжката на ножа с две ръце. Тя остана така за една секунда, после премести теглото си и се свлече от външната страна на цилиндъра — отначало бавно, а после по-бързо, като продължаваше да се държи за ножа. Ричър видя вкопчените й ръце на върха на цилиндъра, после тежестта й започна да изтегля острието през метала — отначало бързо, после по-бавно, когато стигна до здрав метал. Така отново щеше да спре в следващата заварка, която според Ричър беше на около метър и половина от външната страна — изчисленията му се базираха на големината на един нормален покрив на кола, минус сгъвката за заварката от двете страни. Значи следващата заварка трябваше да се пада на около една четвърт навън по обиколката на цилиндъра, а Вон щеше да увисне от стената на такава височина, че под краката й да остават около сто и двайсет сантиметра до земята.