— Благодаря — каза той.
— Добре ли си? — попита тя.
— Нищо ми няма. Ти как си?
— Все едно пак съм малко момиче и съм паднала от ябълката. Стреснах се, но не беше неприятно.
Тя потегли бързо. Две минути по-късно стигнаха до големия портал за камиони. Той си стоеше широко отворен.
— Трябва да затворим портала — каза Ричър.
— Защо?
— За да ограничим щетите. Ако не греша.
— Ами ако грешиш?
— Най-много пет телефонни разговора ще решат въпроса.
Как да затворим портала? Изглежда, че не може да се направи ръчно.
Те спряха от външната страна на портала, слязоха от колата и отидоха до сивата метална кутия на стената. Ричър отвори капака. Под него имаше стандартна клавиатура с десет цифри.
— Пробвай с шест-шест-едно-три — каза той.
Вон го погледна неразбиращо, но пристъпи напред и натисна шест, шест, едно и три с показалеца си — бързо и чисто. За миг настъпи тишина, после се чу вой на двигатели и порталът започна да се затваря. С трийсет сантиметра в секунда, по металните релси.
— Откъде знаеш? — попита го Вон.
— Повечето кодове са с четири цифри — обясни Ричър. Такива са ПИН кодовете на банковите карти и други подобни. Хората са свикнали с четирицифрени кодове.
— Да, но защо точно тези четири цифри?
— Налучках — отвърна той. — Откровението на свети Йоан е шейсет и шестата книга в Библията. В глава първа, стих трети се казва, че времето е близо. А това, изглежда, е любимата част на Търман.
— Значи можеше да излезем, без да се катерим?
— Да, но и те можеха да го направят. А аз искам да са вътре. Така че трябваше да разбия ключалката.
— Къде отиваме сега?
— В хотела в Диспеър. Първото телефонно обаждане се пада на теб.
72
Двамата заобиколиха комбината и стигнаха до мястото, където бяха спрели стария шевролет на Вон. Там изоставиха джипа на Търман, преместиха се в нейния пикап, прекосиха пустия паркинг и излязоха на шосето. След пет километра вече бяха в центъра на Диспеър. Продължаваше да вали. Улиците и тротоарите бяха тъмни, мокри и абсолютно пусти. Беше полунощ. Те прекосиха лабиринта от пресечки и спряха пред хотела. Фасадата му беше също толкова празна и мрачна както преди. Входът към улицата беше затворен, но не и заключен. Отвътре хотелът изглеждаше по същия начин. Отляво беше празният ресторант, отдясно — празният бар, а пред тях беше рецепцията, на която нямаше никого. Там обаче беше голямата квадратна книга с кожена подвързия, в която се записваха гостите на хотела. Лесна за хващане, за обръщане, за отваряне и за четене. Ричър посочи към последните регистрирани гости — двойката от щата Калифорния, която беше идвала преди седем месеца. Обърна книгата към Вон, така че да вижда имената и адресите им.
— Обади се да ги провериш — каза той. — И ако наистина помагат да дезертьорите, направи каквото ти казва съвестта.
— Ако?
— Мисля си, че може да се занимават и с нещо друго.
Вон се обади от мобилния си телефон, после двамата седнаха на износените фотьойли, докато чакаха да им върнат обаждането с търсената информация.
— Помощите са съвсем разумно обяснение — каза Вон. — Църквите постоянно изпращат помощи в чужбина. Както и доброволци. Обикновено са добри хора.
— Няма да споря — отвърна Ричър. — Но през целия си живот съм се занимавал с хората, които не са обикновени. С изключенията от правилото.
— Защо си толкова убеден?
— Заради заварките.
— Катинарите могат да се счупят.
— Самият контейнер беше заварен за каросерията — каза Ричър. — Контейнерите не се превозват по този начин. Трябва да могат да се вдигнат от каросерията, за да ги преместят на кораба. С кранове. Точно това е смисълът на контейнерите. Щом е заварен за каросерията, значи изобщо, не смятат този контейнер да напуска страната.
Телефонът на Вон звънна. Бяха минали три минути.
От полицейска гледна точка това беше най-хубавата страна от новите закони за борба с тероризма. Агенциите по сигурността бяха започнали да общуват активно, компютрите им бяха свързани, използваха общи бази данни. Тя вдигна и в продължение на четири дълги минути слуша отсрещната страна. После благодари и затвори.
— Не може да се изключи вероятността да помагат на дезертьорите — каза тя.
— Защо? — попита Ричър.
— Защото имат досиета, като религиозни консерватори.
— Какви по-точно?
— В Лос Анджелис имат нещо, което се казва Църквата на Апокалипсиса.
— Апокалипсисът също е свързан с края на света — каза Ричър.
Вон не отговори.
— Може би са дошли, за да привлекат Търман към общата кауза — продължи Ричър. — Може би са забелязали, че има по-специални възможности.