Денят се бе оказал твърде дълъг.
Ричър се изправи, разхлаби яката на ризата си и пое обратно на изток към Хоуп. Вървеше така, че осветените къщи да останат зад лявото му рамо, и когато изчезнаха, зави наляво в тъмното и заобиколи мястото, където трябваше да се намират универсалният магазин, бензиностанцията, изоставената автокъща и празният парцел. След това отново се насочи наляво и се опита да открие линията на шосето. Знаеше, че трябва да е някъде там. Но не можеше да го види. Продължи да се приближава към мястото, където се падаше то — толкова близо, колкото можеше да рискува. Най-сетне видя черната ивица в мрака. Не се виждаше ясно, но все пак беше различна от тъмната равнина наоколо. Ричър застана успоредно на шосето, запамети посоката му, отстъпи на десет метра встрани, за по-безопасно, и тръгна напред. Беше трудно да върви в мрака. Спъваше се в храсти. Държеше ръцете си протегнати напред, за да не се блъсне в някоя скала. Два пъти се спъна в камъни, големи колкото футболни топки, и падна. И двата пъти се изправи, изтупа се и продължи.
Вон му беше казала, че е много упорит.
Ричър си помисли, че по-скоро е много глупав.
Но третия път, когато се спъна, не беше в камък. Беше в нещо по-голямо и определено по-меко.
12
Ричър залитна напред, но някакъв примитивен инстинкт го накара да избегне падането върху нещото, в което се беше спънал. Затова ритна във въздуха, прибра главата си към гърдите и се завъртя през рамо, като джудист. Приземи се по гръб, като си изкара въздуха и се удари в някакви остри камъни — един под рамото и друг под хълбока. Полежа неподвижен за момент, после се претърколи по лице, изправи се на колене и се завъртя така, че да се обърне в посоката, от която беше дошъл. Накрая широко отвори очи и се вторачи в мрака.
Беше прекалено тъмно, за да вижда.
И нямаше фенерче.
Той пропълзя напред на колене и една ръка. Беше протегнал другата пред себе си, свита в юмрук. Бавно измина един метър, докато ръката му спря в нещо.
Беше меко.
Но не беше козина.
Беше плат.
Ричър разпери пръсти. Леко ги сви. Разтърка наляво-надясно с върховете на пръстите си. Стисна.
Беше крак. Ръката му беше стиснала човешки крак. Не можеше да сбърка дебелината и формата на бедрото. Усещаше колянното сухожилие под пръстите си и дългия мускул отзад на бедрото — под палеца. Платът беше тънък и мек. Най-вероятно памучен плат, който беше носен дълго и беше пран много пъти. Може би стари работни панталони.
Раздвижи ръка наляво и намери сгъвката на коляното. Човекът лежеше по очи. Ричър промуши палеца си под крака, докато не намери капачката на коляното. Беше забита в пясъка. Той премести ръка на метър и петдесет надясно, докато не достигна до ключицата. Пропълзя с пръсти до врата, намери ямката зад ухото и самото ухо.
Нямаше пулс.
Плътта беше студена. Също толкова студена, колкото нощният въздух.
Под ухото намери яка. От плетена материя, малко грапава. Може би спортна риза. Той пропълзя още по-близо на колене и отвори очите си толкова широко, че мускулите на лицето го заболяха.
Но беше прекалено тъмно, за да види нещо.
Имаше пет сетива. Беше прекалено тъмно, за да види нещо, и не се чуваше нищо. Ричър нямаше никакво намерение да опитва нещо на вкус. Значи му оставаха обонянието и осезанието. Миризмата беше доста неутрална. Ричър беше усещал миризмата на повече мъртви организми, отколкото повечето хора. Но тази не беше особено отблъскваща. Мръсни дрехи, застояла пот, изгоряла на слънцето кожа и съвсем слаба следа от метан — от разлагането на трупа. Не се долавяше изпразнен пикочен мехур или дебело черво.
Нито кръв.
Нито парфюм, нито одеколон.
Миризмата не носеше никаква полезна информация.
Значи оставаше осезанието. Ричър включи и двете си ръце в претърсването и започна с косата. Не беше нито дълга, нито къса и беше разрошена. Може би четири-пет сантиметра. Гъста и чуплива. Коса на бял човек. Нямаше как да определи цвета. Под косата имаше малък правилен череп.
Мъж или жена?
Ричър прокара палеца си по дължината на гръбнака. Не усети закопчалка на сутиен под ризата, но това не означаваше нищо. Той опипа задната част на ребрата като слепец, който чете брайловата азбука. Скелет с тънки кости и ясно изразен гръбнак, леки и жилави мускули. Тесни рамене. Или беше слабо момче, което допълнително беше отслабнало, или беше жена в много добра форма. От онези жени, които участват в маратони или правят преходи с колело по двеста километра.