— Дошли са оттам и са отнесли тялото в същата посока, към пътя. Може би към микробуса на следователя по смъртните случаи, който е паркирал след моята каменна могила.
— Значи всичко е наред — каза Вон. — Властите са го поели. Проблемът е решен. Трябва да си тръгваме.
Ричър кимна разсеяно и погледна право на запад.
— Какво трябва да виждаме там?
— Две следи от приближаващи стъпки — отвърна Вон. На момчето и твоите. И двете идват от запад, от града. Има разлика във времето, но няма голяма разлика в посоката.
— Точно така. Но на мен ми изглежда, че се вижда нещо повече.
Двамата заобиколиха празното пространство и отново се събраха в западната му страна. Видяха четири отделни следи от стъпки — доста близо едни до други. Общата следа беше само два метра широка.
— Две следи идват, а две си отиват — каза Ричър.
— Как разбра? — попита Вон.
— От ъгъла на отпечатъците. Повечето хора ходят с пръстите навън.
— Може би гледаме семейство от хора с криви крака.
— Нищо чудно, ако са от Диспеър. Но все пак не е много вероятно.
По-новите следи, които се приближаваха, бяха с големи, дълбоки отпечатъци в пясъка, на метър и повече разстояние. По-старите бяха с по-малки отпечатъци, разположени по-близо един до друг, по-плитки и неравни.
— Момчето и аз — каза Ричър. — Вървим на изток. С разлика във времето. Аз вървях, а той се е препъвал.
Двете следи, които се отдалечаваха, бяха съвсем пресни. Пясъкът беше по-малко изровен, така че отпечатъците бяха по-ясни и доста дълбоки, еднакви и равномерно разположени.
— Доста едри мъже — каза Ричър. — Върнали са се на запад. Наскоро. Без разлика във времето.
— Какво означава това?
— Означава, че са вървели по следите на момчето. Или по моите следи. За да разберат откъде идваме и къде сме били.
— Защо?
— Защото са открили трупа и са започнали да си задават въпроси.
— А как изобщо са открили трупа?
— По лешоядите — отвърна Ричър. — Неизбежно е в такова открито пространство.
Вон остана неподвижна за миг. После му каза:
— Влизай в пикапа. Веднага.
Ричър не възрази. Беше достигнала до очевидното заключение с една секунда по-рано от него.
18
Старият пикап продължаваше да ръмжи търпеливо. Шосето беше все така пусто. Но те се затичаха. Стигнаха до пикапа, рязко отвориха вратите и се хвърлиха вътре. Вон рязко включи на скорост и натисна газта. Не казаха нито дума, преди да прекосят границата на Хоуп цели осем дълги минути по-късно.
— Сега вече наистина си гражданин, който има проблем — каза Вон. — Нали? Ченгетата от Диспеър може да са тъпи, но все пак са ченгета. Лешоядите са им показали трупа, те са намерили следите му, а после са намерили втора следа, която показва, че някакъв друг мъж е настигнал трупа по пътя. И на това място има много следи от падане и търкаляне. Така че те ще искат да си поговорят сериозно с втория мъж. Можеш да се обзаложиш.
— Тогава защо не са проследили стъпките ми по-нататък? — попита Ричър.
— Защото знаят накъде си се запътил. В тази посока са само Хоуп и после Канзас. Така че са решили да разберат откъде си тръгнал. И какво ще открият?
— Голяма окръжност. И заровени опаковки от шоколадчета и бутилки от минерална вода, ако търсят много внимателно.
Вон кимна към волана.
— Ясни физически доказателства за едър мъж с големи обувки и дълги крака, който тайно е обиколил техния град същата вечер, в която са изхвърлили от града си едър мъж с големи обувки и дълги крака.
— Да не говорим, че единият от помощниците ме видя.
— Сигурен ли си?
— Дори си поговорихме.
— Страхотно.
— Мъртвецът е починал от естествена смърт.
— Сигурен ли си? Все пак си го опипал в тъмното. А те ще го сложат на масата за аутопсия в моргата.
— Вече не съм в Диспеър. Както ти не можеш да работиш там, така и те не могат да дойдат тук.
— Малките полицейски управления не разследват убийства, идиот такъв. Викаме щатската полиция. А щатската полиция може да разследва навсякъде в Колорадо. И всички са длъжни да им съдействат. Ти си записан в моя компютър от вчера. Не мога да отрека, че съм те видяла, дори да искам да го направя.
— А ти не искаш ли?
— Не знам нищо за теб. Освен че съм почти сигурна, че си пребил един от техните упълномощени помощници. Ти на практика ми го призна. Кой знае какво още си направил.
— Нищо друго не съм направил.
Вон замълча.
— Какво ще стане сега? — попита Ричър.
— При такова положение винаги е по-добре да се движиш с един ход напред. Трябва доброволно да се обърнеш към полицията и да съобщиш какво си видял.
— Не.
— Защо не?