Професионална работа, с изключение на невинните хора зад витрината.
— Не мърдай! — извика полицаят.
— Никъде няма да ходя — обясни Ричър. — Засега.
— Качвай се в колата!
— Накарай ме.
— Ще стрелям!
— Не, няма да стреляш.
Полицаят го погледна безизразно, после очите му подскочиха от лицето на Ричър към ресторанта зад него. Ричър беше абсолютно сигурен, че в полицейското управление на Диспеър не работят експерти по балистика и дори нямат инструкции за стрелба в градски условия, така че колебанието на полицая срещу него беше продиктувано от най-обикновен здрав разум. Или пък имаше близки, които обичаха да обядват по-късно.
— Качвай се в колата — повтори той.
— Аз съм пас — отвърна Ричър.
Усещаше студеното стъкло на ключиците си, но не помръдваше. Стоеше отпуснат и облегнат назад, за да не внушава заплаха.
— Ще стрелям — повтори полицаят.
— Не, няма. Ще трябва да извикаш подкрепление.
Полицаят отново замръзна за миг. После пристъпи наляво, обратно към вратата на шофьора. Без да откъсва очите и пистолета си от Ричър, той протегна едната си ръка през прозореца на колата, намери микрофона на полицейската радиостанция и го издърпа навън, докато не опъна кабела докрай. Вдигна го към устата си и натисна бутона.
— Братле? В ресторанта, веднага.
После прекъсна връзката, подхвърли микрофона обратно на седалката, отново хвана пистолета с две ръце и се върна на мястото си.
И часовникът започна да отброява секундите.
Един противник беше лесен.
Двама бяха по-трудни.
Целта беше вторият полицай да се махне от мястото, на което беше в момента, но Ричър не можеше да си позволи да го изчака да дойде тук.
Не се чуваше нищо, освен шума от двигателя на колата и далечното потракване на чиниите в кухнята на ресторанта.
— Бъзльо — подвикна Ричър. — Ако ставаше за нещо, щеше да се справиш без подкрепления.
Полицаят сви устни и бавно пое покрай колата, като не спираше да го държи на мушка. Стигна до предната броня и подпря коленете си на ролбарите, за да се ориентира. После я заобиколи, за да се приближи.
Отдели се от колата и се качи на тротоара.
Ричър чакаше. Полицаят вече му се падаше отдясно и Ричър пристъпи една крачка наляво, така че линията на изстрела да продължава да води към вътрешността на ресторанта, с всички последствия от това. Пистолетът го проследи, здраво стиснат в двете ръце на полицая.
— Качвай се в колата — нареди полицаят.
И направи още една крачка напред.
Вече беше само на метър и петдесет от Ричър.
Без да откъсва гърба си от витрината, Ричър премести дясната си пета до стената.
Полицаят пристъпи още по-близо.
Дулото на глока вече беше на трийсет сантиметра от гърлото на Ричър. Полицаят беше едър мъж с дълги ръце, които беше протегнал докрай, и беше разтворил широко краката си, за да стъпи по-стабилно.
Добра стойка, ако се кани да стреля.
Но той не се канеше да стреля.
Да отнемеш оръжието на човек, който се кани да стреля с него, невинаги е толкова трудно. Да отнемеш оръжието на човек, който вече е решил да не стреля с него, граничи с лесното. Полицаят отдели лявата си ръка от пистолета, защото смяташе да я използва, за да сграбчи Ричър за яката. Ричър се плъзна надясно, притиснал гръб към витрината — износен плат, притиснат към гладко стъкло, никакво триене, — и влезе в обсега на полицая. После лявата му ръка бързо се стрелна напред и нагоре, едно, две, и той сграбчи ръката на противника си. Полицаят беше едър мъж с големи ръце, но ръцете на Ричър бяха още по-големи. Ричър стисна здраво и избута пистолета надолу и встрани, без да се напряга. Задържа го насочен надолу и увеличи натиска, така че да обездвижи показалеца на полицая, после го погледна в очите, усмихна се за миг, оттласна се от дясната си пета, която беше притиснал за опора в стената зад гърба си, и с всичка сила заби челото си в основата на носа на пазителя на реда.
Краката на полицая омекнаха.
Без да изпуска ръката с пистолета, Ричър заби коляното си в слабините му. Полицаят се свлече почти вертикално, но Ричър беше извил ръката му нагоре, така че собственото му тегло да извади ръката му от лакътната става. Той изкрещя от болка и почти веднага изпусна пистолета.
А после всичко се сведе до необходимостта Ричър да се измъкне по най-бързия начин.
Той заобиколи предния капак на полицейската патрулка и отвори вратата на шофьора. Метна пистолета вътре, седна зад волана, сложи си колана и го затегна. Седалката все още беше топла от тялото на полицая и в колата миришеше на пот. Ричър даде на заден, отдалечи се от паркирания пикап на Вон, завъртя волана, изравни се с пикапа — но в насрещната лента, обърнат на изток — и спря.