— Нали ти казах да ме оставиш на мира?
— Почти съм сигурен, че днес видях твоя съпруг — каза Ричър.
Изражението й омекна, поне за секунда.
— Къде? — попита тя.
— В Диспеър. Изглежда, е отседнал там.
— Добре ли е?
— Изглеждаше ми добре.
— Какво ще правиш с него?
— Какво искаш да направя с него?
Лицето й отново се стегна.
— Трябва да го оставиш на мира — каза тя.
— Точно това ще направя — отвърна Ричър. — Нали ти казах, че вече не съм ченге? Сега съм скитник, точно като теб.
— Тогава защо се върна в Диспеър?
— Дълга история. Налагаше се.
— Не ти вярвам. Ти си ченге.
— Нали видя какво нося в джобовете си?
— Сигурно си оставил значката в стаята си.
— Не съм. Искаш ли да провериш? Стаята ми е тук.
Момичето го погледна стреснато и се хвана за рамката на вратата с двете си ръце, все едно се канеше да я вдигне през кръста и да я занесе в стаята си. Точно в този момент жената от рецепцията излезе от своя офис, на дванайсет метра вляво от Ричър. Беше набита, на около петдесет години. Тя видя Ричър, после видя и момичето, спря и ги загледа. След това отново потегли, но този път вървеше право към тях. Опитът на Ричър показваше, че служителите в мотелите са два типа хора: или проявяваха излишно любопитство, или изобщо не се интересуваха от гостите. Тази май беше от любопитните. Ричър отстъпи една крачка назад, за да остави повече място на Люси Андерсън, и вдигна ръце в дружелюбен и успокояващ жест.
— Спокойно — каза той. — Ако исках да ти направя нещо лошо, вече щях да съм го направил, не мислиш ли? Както на теб, така и на мъжа ти.
Момичето не отговори. Обърна глава, видя приближаващата жена, шмугна се обратно в стаята си и затръшна вратата — всичко това в едно бързо движение. Ричър се извърна, но пресметна, че няма да успее. Служителката вече беше на няколко крачки от него.
— Извинете! — подвикна тя.
Ричър спря и се обърна, но не каза нищо.
— Трябва да оставите това момиче на мира — каза жената.
— Трябва ли?
— Ако искате да останете в мотела.
— Заплашвате ли ме?
— Опитвам се да поддържам добър мотел — заяви жената.
— Просто искам да й помогна — обясни Ричър.
— Според нея правите точно обратното.
— Значи сте разговаряли по въпроса?
— Не, но чух разни неща.
— Аз не съм полицай — каза Ричър.
— Приличате на полицай.
— Какво да направя?
— Разследвайте истинските престъпления.
— Няма да разследвам никакви престъпления — каза Ричър. — Нали ви казах, че не съм полицай.
Жената не каза нищо.
— Какви истински престъпления? — попита Ричър.
— Нарушенията.
— Къде?
— В комбината в Диспеър.
— Какви нарушения?
— Всякакви.
— Не ми пука за нарушенията — каза Ричър. — Не съм от Агенцията за защита на околната среда. И изобщо, не съм от никаква агенция.
— А не се ли питате защо онзи самолет лети всяка нощ? — възкликна жената.
26
Преди да стигне в стаята си, Ричър видя стария пикап на Вон, който влизаше на паркинга на мотела. Движеше се бързо. Прескочи бордюра и продължи право към него. Зад волана седеше Вон в полицейската си униформа. Не изглеждаше на място. Очевидно работата беше спешна. Беше дошла направо, без да се прехвърли в служебната си полицейска кола.
Вон наби спирачките на няколко сантиметра от него. Наведе се през прозореца и нареди:
— Качвай се. Веднага.
— Защо? — попита Ричър.
— Просто се качи.
— Имам ли избор?
— Не, никакъв.
— Честно?
— Не се шегувам.
— Арестуваш ли ме? — попита той.
— Ако се наложи. Ако трябва, ще използвам пистолета и белезниците. Просто се качи в колата.
Ричър я изгледа през предното стъкло. Наистина изглеждаше сериозна. И твърдо решена. Нямаше никакво съмнение. Виждаше се по начина, по който беше стиснала челюсти. Така че той заобиколи колата и се качи до нея. Вон го изчака да затвори вратата и попита:
— Случвало ли ти се е цяла нощ да обикаляш с полицейска кола? Да изкараш една цяла смяна?
— Не, защо? Нали аз самият бях полицай.
— Няма значение. Тази нощ ще ти се случи.
— Защо?
— Защото ни се обадиха служебно. От Диспеър. Издирват те. Така че тази нощ ще стоиш при мен, за да те наглеждам.
— Невъзможно е. Полицаите сигурно още са в безсъзнание.
— Ще дойдат помощниците им. И четиримата.
— Честно?
— Помощниците са точно затова. Да помагат.
— Значи трябва да се крия в колата ти? Цяла нощ?