— Гласова поща — каза той.
— Няма никой вкъщи — обясни Ричър. — Така че сме само двамата. Искам един бъдуайзър, без чаша.
Барманът хвърли поглед над рамото на Ричър, за да провери дали в бара не се сформират някакви временни коалиции, които да му помогнат. Нямаше нищо подобно. Ричър вече следеше развитието на ситуацията в мътното огледало срещу себе си. Барманът реши да не се прави на герой. Сви рамене, поведението му се промени, изражението му поомекна, той се наведе и измъкна една студена бутилка изпод бара. Отвори я и подложи салфетка под нея. От гърлото се надигна пяна, потече по бутилката и попи в салфетката. Ричър извади банкнота от десет долара от джоба си, сгъна я по дължина и я сложи пред себе си.
— Търся един човек — каза той.
— Какъв човек? — попита барманът.
— Млад мъж. Някъде около двайсет. Със слънчев загар, къса коса, едър колкото мен.
— Тук няма такъв.
— Днес следобед го видях. В града. Излизаше от пансиона.
— Значи трябва да попиташ там.
— Попитах.
— Не мога да ти помогна.
— Сигурно можеш. Този човек прилича на спортист от университета. А студентите спортисти обичат да пият бира. Значи сигурно е идвал един-два пъти.
— Не е.
— А един друг човек? На същата възраст, но много по-дребен. Жилав, някъде сто седемдесет и два сантиметра, шейсет и четири килограма.
— Не съм го виждал.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм.
— Работил ли си в комбината?
— За няколко години, много отдавна.
— И какво стана после?
— Той ме премести тук.
— Кой?
— Мистър Търман. Собственикът на комбината.
— И на този бар?
— Той е собственик на всичко в града.
— И той те е преместил тук? Лично?
— Мистър Търман реши, че тук ще се справям по-добре.
— Така ли е?
— Не мога да кажа.
Ричър отпи голяма глътка бира. После попита:
— Мистър Търман плаща ли добре?
— Не се оплаквам.
— Негов ли е самолетът, който лети всяка нощ?
— Никой друг в този град няма самолет.
— Къде ходи с него?
— Не съм го питал.
— А чувал ли си нещо по въпроса?
— Не.
— Сигурен ли си, че никога не си виждал тук тези млади мъже?
— Сигурен съм.
— А ако ти дам сто долара?
Барманът се поколеба и придоби замечтано изражение, сякаш сто долара щяха да донесат една желана промяна в живота му. Но в крайна сметка отново сви рамене и каза:
— Пак ще бъда сигурен.
Ричър продължи да си пие бирата. Беше започнала да се стопля и имаше метален вкус. Барманът не се отдалечи от него. Ричър погледна огледалата. Видя отражения на отраженията. Никой в бара не беше помръднал от мястото си.
— Какво става тук, когато някой умре? — попита той.
— Как така?
— Имате ли погребална агенция в града?
Барманът поклати глава.
— Не, има на шейсет и пет километра западно от Диспеър. Там има морга, погребален дом и гробище. В Диспеър няма терен за гробище.
— По-дребният мъж е умрял — съобщи Ричър.
— Кой по-дребен мъж?
— Онзи, за когото те попитах.
— Не съм виждал никакви дребни мъже — нито живи, нито мъртви.
Ричър отново замълча и барманът попита:
— Значи само минаваш през града?
Беше абсолютно безсмислена реплика за поддържане на разговора, която само потвърждаваше нещо, което Ричър вече знаеше. Давай, помисли си той. Хвърли поглед към противопожарния изход в дъното и отражението на входната врата в огледалата.
— Да, само минавам — отвърна той.
— В този град няма нищо интересно.
— Всъщност смятам, че е доста интересно място — каза Ричър.
— Честно?
— Кой плаща на полицията в този град?
— Кметът.
— Кой е кметът?
— Мистър Търман.
— Каква изненада — каза Ричър.
— Това е неговият град.
— Искам да се запозная с него — каза Ричър.
— Той държи на личния си живот — каза барманът.
— Просто казвам. Не искам аудиенция.
Шест минути, помисли си Ричър. Пия тази бира от шест минути. Значи ми остават още десетина.
— Познаваш ли съдията? — попита той.
— Той не идва тук.
— Не съм те питал къде ходи.
— Той работи като юрисконсулт на мистър Търман, в комбината.
— Мислех, че съдията се назначава с избори.
— Така е. Всички гласувахме за него.
— Колко кандидати се явиха на изборите?
— Само той.
— Как се казва този съдия? — попита Ричър.
— Съдия Гарднър — отвърна барманът.
— В града ли живее съдия Гарднър?
— Естествено. Ако работиш за мистър Търман, трябва да живееш в неговия град.