Решително превъзходство.
Удряй пръв и удряй здраво.
Ричър го наричаше по друг начин: „Изпреварваща контраатака“.
Той стана от столчето, обърна се, наведе се, сграбчи металната му поставка, завъртя се и с всичка сила го метна на височината на главата — към тримата мъже в дъното на бара. Още преди столчето да достигне до целта си, той се хвърли в срещуположната посока и атакува новия противник, който стоеше до мъжа със счупената челюст. Удари го с лакът в основата на носа. Мъжът се свлече като чувал, но още преди да падне на пода, Ричър се завъртя и стовари същия лакът в ухото на едрия водач на групата. После отскочи от удара, отстъпи към мъжа със счупената челюст и заби лакътя си в стомаха му. Мъжът се сгъна на две, Ричър сложи длан на тила му, блъсна главата му надолу към коляното си, после го бутна встрани и бързо се обърна.
Столчето беше ударило единия от помощниците и другия нов противник на височината на гърлото. Дърво и желязо, хвърлени с всичка сила и въртеливо движение по хоризонтала. Може би инстинктивно бяха вдигнали ръце, за да се предпазят, и столчето им беше счупило китките — или не бяха достатъчно бързи, така че ги беше ударило в целта. Нямаше как да разбере какво точно е станало, защото, поне засега, и двамата бяха извън строя. Бяха се извърнали встрани, приведени и приклекнали от болка, а столчето продължаваше да се търкаля и да дрънчи в краката им.
Четвъртият помощник беше невредим. И в момента се хвърляше в атака с яростно изражение. Ричър направи две бързи стъпки, пое едно ляво кроше в рамото и заби един десен прав точно по средата на яростното изражение. Мъжът се олюля и разтърси глава, но в същия момент ръцете на Ричър бяха притиснати изотзад в мечешка прегръдка. Вероятно беше едрият водач на групата. Ричър го блъсна назад, отпусна брадичка към гърдите си и с всичка сила вдигна глава назад, като я удари в лицето му. Не беше толкова резултатно, колкото да го удари с чело, но вършеше работа. После Ричър продължи да го блъска назад с тежестта си, докато не го заби в стената и не му изкара въздуха. Строши се огледало, ръцете се отпуснаха, Ричър се откъсна от него и успя да посрещне четвъртия помощник по средата на бара, където се шмугна под едно дясно кроше и на свой ред успя да вкара дясно кроше в челюстта му. Ударът не беше силен, но разтърси противника му достатъчно, за да се открие за един колосален ляв прав в гърлото, който го накара да се свлече на пода.
Беше нанесъл осем удара и беше понесъл един. Единият от противниците му беше извън строя за около седем секунди, четирима бяха извън строя за около осем секунди, а едрият водач, общо взето, си беше добре.
Не беше достатъчно ефикасно.
Трябваше да поработи по-сериозно.
Барманът беше казал: „Мистър Търман се грижи за хората, ако пострадат на работа.“ Ами добре. Нека се погрижи, помисли си Ричър. Защото тези със сигурност работят за него. Очевидно в този град не се случва нищо освен това, което иска Търман.
Помощникът в дъното на бара се търкаляше по пода и се държеше за гърлото. Ричър отиде при него и го изрита в ребрата — достатъчно силно, за да счупи няколко от тях, — после му настъпи ръката с единия си крак и няколко пъти я смачка с другия. След това продължи с двамата, които беше ударил със столчето. Вторият помощник и новият мъж от бара. Единият се беше привел напред и стискаше ръката си с другата, обърнат с гръб към Ричър. Ричър го ритна отзад, така че го заби с главата в най-близката стена. Другият май беше поел удара със седалката на столчето в гърдите — като някакъв много тъп меч. Явно изпитваше затруднения с дишането. Ричър го изрита в краката, за да падне, а после го ритна в главата. Обърна се точно навреме, за да избегне дясното кроше на едрия водач, насочено към главата му. Пое го в рамото. После трябваше да контраатакува. Но нямаше възможност да стъпи както трябва. Подът беше зает от неподвижните тела на нападателите му. Едрият водач удари с ляв прав, Ричър го отблъсна с ръка и си проби път до центъра на бара.
Едрият му противник бързо го последва. Замахна с десен прав. Ричър отмести глава, така че пое удара с ключицата си. Ударът беше твърде слаб. Мъжът беше пребледнял. Замахна още веднъж, останал без дъх и съвсем неточно. Ричър отстъпи и се озърна.