Едно счупено столче, едно строшено огледало, петима противници извън строя за постоянно и двайсет зрители, които засега не предприемаха нищо. Дотук добре. Едрият мъж се отдръпна назад, изправи се да си поеме дъх и подвикна:
— Ти сам го каза. Един от нас ще остане на крака достатъчно дълго, за да те довърши.
— Ти няма да ме довършиш — каза му Ричър. — Изобщо.
Всичко това всъщност беше доста объркващо. Всеки момент щеше да спечели бой срещу шестима противници и не беше пострадал изобщо, с изключение на две натъртени рамене и охлузени кокалчета на двете ръце. Всичко беше минало прекалено добре.
Но после изведнъж тръгна на лошо.
Защото едрият мъж му каза:
— Помисли си пак.
После бръкна в джобовете на панталоните си и извади два автоматични ножа. С дървени дръжки и метални копчета. Застанал в прашната задъхана тишина, той отвори първия нож с прецизно изщракване, изчака една секунда и отвори втория.
30
Двете изщраквания на ножовете не бяха от най-приятните звуци. Стомахът на Ричър се сви. Мразеше ножовете. Предпочиташе противникът да извади два револвера. С пистолетите можеш да пропуснеш целта. Всъщност обикновено пропускаш целта, като се има предвид влиянието на напрежението, треперенето на ръцете и общото объркване. Балистичните доклади от престрелки го доказваха. Във вестниците постоянно пишеше за смъртни случаи в престрелка, при които жертвата беше загинала от седем огнестрелни рани в тялото, което наистина звучеше смъртоносно, докато не стигнеш до третия абзац и не прочетеш, че преди това са били изстреляни общо сто и петдесет куршума.
Ножовете обаче не пропускаха. Ако стигнеха до теб, те нараняваха. Единствените противници, от които Ричър наистина се страхуваше, бяха дребните жилави мъже с бързи ръце и остри ножове. Едрият помощник на полицията в Диспеър не беше нито бърз, нито жилав, но остриетата в ръцете му означаваха, че парираните удари нямаше да причиняват само тъпа болка в раменете. Щяха да причиняват отворени рани, загуба на кръв, прекъснати сухожилия и артерии.
А това не беше добре.
Ричър блъсна един от зрителите, взе му стола и го вдигна пред себе си, като звероукротител. Най-добрата защита срещу ножовете беше безопасното разстояние. Най-добрата контраатака беше да оплетеш противника. Най-често вършеше работа хвърлената мрежа, палто или одеяло. Острието се закачаше в плата. Но Ричър не разполагаше нито с мрежа, нито с палто, нито с одеяло. Имаше само хоризонтална горичка от четири дървени крака. Мушна със стола напред, все едно се фехтуваше, после отстъпи и изблъска още един зрител от неговия стол. Вдигна втория стол и го метна към главата на едрия си противник. Той инстинктивно се извърна и вдигна дясната си ръка, за да се предпази, така че столът го удари по ръката. Ричър отново скъси дистанцията и мушна с всичка сила. Единият крак на стола попадна в слънчевия сплит на мъжа, а другият — ниско в стомаха. Мъжът отстъпи, за да си поеме въздух, после отново атакува с размахани ръце — остриетата свистяха във въздуха и проблясваха на лампите в бара.
Ричър отстъпи назад и мушна със стола. Успя да улучи ръката на мъжа. Противникът му се завъртя, в едната и в другата посока. Ричър зави наляво и отново мушна със стола. Този път успя да го улучи в тила. Противникът му се олюля, но после отново се върна, с раздалечени ръце, като описваше малки опасни окръжности с остриетата на ножовете.
Ричър отстъпи. Изблъска трети зрител от стола му и го хвърли високо и силно. Едрият мъж се дръпна и вдигна ръце, така че столът го удари в лактите. Този път Ричър беше готов. Той пристъпи напред и мушна с всичка сила, като удари мъжа ниско и отстрани, под ребрата, но над кръста — сто и десет килограма, които тласкаха тъпия край на крака на стола в меката плът на противника.
Едрият мъж спря да се бие.
Тялото му замръзна и лицето му се сгърчи. Той изпусна ножовете и се хвана с две ръце за стомаха. Остана застинал като статуя, после изведнъж се сгъна на две и повърна кръв и стомашен сок на пода. Отстъпи и падна на колене. Раменете му увиснаха, а лицето му пребледня като восък. Стомахът му се сви и той отново повърна. Отново имаше кръв. Подпря се с разперени пръсти от двете страни на локвата и се опита да се надигне. Но не успя. Стигна до средата, преди да се свлече настрани. Подбели очи, завъртя се по гръб и започна да диша бързо и плитко. Едната му ръка отново се притисна към стомаха, а друга заудря по пода. Повърна за трети път — този път право нагоре, с вертикален фонтан от кръв. После се завъртя настрани и се сви на топка.