Ричър откри една пресечка и се отправи надясно, към жилищния квартал. И там всичко беше тъмно и тихо — от край до край. В къщата на съдия Гарднър не светеше. Никъде не светеше. Нямаше никакви признаци на живот. Колите си стояха паркирани, неподвижни и покрити с нощна роса. Ричър продължи, докато улицата не свърши. Описа широк завой в утъпкания пясък и спря колата, без да изключва двигателя — с лице към града на север от него. Градът беше осветен в сребристо от лунната светлина. Просто си лежеше — притихнал, изоставен и миниатюрен в огромната равнина.
Ричър потегли обратно към главната улица. Зави наляво и продължи на запад — към комбината за преработване на метали.
Комбинатът също беше затворен и тъмен. Неподвижен и притихнал. Стената около него светеше в призрачно бяло на лунната светлина. Порталът за работниците беше затворен. Огромният паркинг беше пуст. Ричър зави покрай стената и направи няколко завоя наляво и надясно, докато не намери следите от шевролетите на охраната с фаровете на пикапа. Подкара по гигантската осмица, която изписваха около комбината и жилищната зона.
И двете места бяха тъмни и тихи. В къщата не светеше. Нито някъде наоколо. Ветропоказателите висяха безжизнено. Порталът за камиони на комбината също беше затворен. Ричър бавно мина покрай него, прекоси шосето за камионите, продължи още една четвърт от периметъра на комбината през пущинака и спря на мястото, където се срещаха двете половини на осмицата — в тясното място между металната стена на комбината и каменната стена на жилищната зона. Ричър изключи фаровете, спря двигателя, отвори прозорците на пикапа и зачака.
Чу самолета в два часа и пет минути сутринта. Един-единствен двигател, някъде високо в небето. Ричър проточи врат и видя светлината му далеч на юг. Светлина за кацане. Изглеждаше неподвижна, все едно щеше да виси в небето завинаги. Но постепенно, почти недоловимо започна да става все по-голяма и леко да се люлее — насам и натам, нагоре и надолу, но най-вече надолу. Малък самолет, който подхождаше към пистата, тласкан от нощните въздушни течения и удържан с твърда ръка на подскачащия щурвал. Шумът на двигателя се чуваше все по-близо, но същевременно по-слабо, защото пилотът беше намалил мощността и се снижаваше за кацане.
Зад каменната стена проблеснаха светлини. От мястото на Ричър се виждаше само неясното им отразено сияние. Предположи, че са насочващите светлини на пистата, по една във всеки край. Видя как самолетът промени посоката си в небето — първо силно наляво, после леко надясно, докато се изравни със светлините. Кацаше отляво на Ричър. Когато се приближи на триста метра, той го видя — беше малък моноплан с ниско разположено крило. Беше бял. Когато се приближи на двеста метра, Ричър различи фиксиран колесник с обемни калници на трите колела — авиаторите ги наричаха „гащи“. Когато се приближи на сто метра, най-сетне определи модела — беше пайпър, вероятно от серията чероки, самолет за четирима души, издръжлив, надежден и популярен на пазара. С изключение на това, не знаеше нищо друго за него. Разбираше малко от самолети, но не много.
Самолетът се спусна отляво и Ричър го видя през предното стъкло на колата като вихър от светлина, вятър и шум. Прелетя на два метра над каменната стена и изчезна от погледа му. Двигателят заглъхна, после рязко промени шума си — в силно, ядосано бръмчене. Ричър си представи как самолетът рулира като дебело самодоволно насекомо, подскача по неравната писта и рязко завива на късия си колесник, за да се насочи към хангара. После двигателят угасна и през прозорците на пикапа нахлу оглушителна тишина.
Светлините на пистата угаснаха.
Ричър не видя и не чу нищо повече.
Той изчака десет минути за по-сигурно, после запали двигателя, отдалечи се на заден ход, обърна и продължи през сляпата зона, така че комбинатът да остане между него и къщата. Прекоси огромния пуст паркинг и намери шосето. Зави наляво по него, заобиколи по-късата страна на комбината и излезе на шосето за камионите. Включи фаровете, настани се по-удобно на мястото си и се насочи на запад от града, към базата на военната полиция и всичко останало на шейсет и пет километра зад тях.