Ричър заобиколи центъра на града. Моргите обикновено бяха близо до болниците, а градовете с ново строителство обикновено имаха и нови болници, които пък обикновено се строяха в покрайнините, където имаше много свободна и евтина земя. В Халфуей от изток влизаше само едно шосе, но от север и запад имаше мрежа от четири шосета. Ричър откри болницата на един километър от втората отбивка, по която излезе. Тя заемаше площ колкото цял университет — надълго и нашироко, с ниски продълговати сгради. Изглеждаше спокойно и дружелюбно, сякаш болестите и смъртта не бяха чак такъв проблем. Имаше огромен паркинг, който беше празен, с изключение на групичка очукани автомобили близо до някакъв служебен вход и една-единствена лъскава кола, паркирана на място с яростни предупредителни табели: „Паркиране само за лекари на болницата!“ От една сграда в дъното се издигаха изпарения. Ричър предположи, че там е пералнята — чаршафите и кърпите се перяха през нощта от собствениците на очуканите коли, докато човекът с лъскавата кола се опитваше да опази хората в болницата живи, така че да имат нужда от тези чаршафи и кърпи на сутринта.
Ричър заобиколи предния вход на болницата. Трябваха му не болните, а мъртвите хора и знаеше как да ги открие. През живота си беше влизал в много повече морги, отколкото в болнични отделения — в пъти повече. Моргите обикновено бяха надеждно скрити от посетителите. Въпрос на чувствителност. Често нямаха никакви табели или бяха наречени с някаква по-безобидна дума: „Специални услуги“ или нещо подобно. Но винаги бяха леснодостъпни. Линейките, които превозваха трупове, трябваше да могат да ги доставят на място.
Ричър откри моргата на Халфуей отзад, до пералнята на болницата, което според него беше добро архитектурно решение. Парата от пералнята прикриваше пушека от крематориума. Самата морга също беше ниска, широка и дълга. Имаше висока стоманена ограда, портал и кабина за охраната.
Оградата беше здрава, порталът беше затворен, а в кабината имаше пазач.
Ричър паркира отстрани, излезе от пикапа и се протегна. Пазачът го наблюдаваше. Ричър приключи с протягането, огледа се, за да се ориентира къде се намира, и тръгна право към кабината. Пазачът отвори прозорчето пред себе си и се наведе, все едно ушите му трябваше да бъдат на една линия с отвора, за да чува както трябва. Беше на средна възраст, изглеждаше жилав и вероятно беше способен, но явно нямаше големи амбиции. Не беше служител на болницата. Беше облечен с безлична тъмна униформа с пластмасова значка, сякаш купена от магазин за играчки. На значката пишеше „Охрана“. Нищо повече. Значката можеше да се използва и от някой пазач в търговски център. Може би наистина се използваше и по този начин. Може би човекът работеше на две места, за да свързва двата края.
Ричър също се наведе към отвореното прозорче и каза:
— Трябва да проверя нещо за човека, когото докараха от Диспеър вчера сутринта.
— Дежурните са вътре — каза пазачът.
Ричър кимна, сякаш току-що беше научил нещо ново и ценно, и зачака пазачът да натисне бутона, с който се отваряше порталът на моргата.
Пазачът не помръдна.
— Вие ли бяхте на смяна вчера сутринта? — попита Ричър.
— След полунощ се води сутринта — каза пазачът.
— Не, това е било през деня.
— Значи не съм бил аз — каза пазачът. — Смяната ми свършва в шест.
— Ще ме пуснете ли? — попита Ричър. — За да попитам дежурните?
— Те също се сменят в шест.
— Трябва да са записали нещо.
— Не мога — каза пазачът.
— Какво не можете?
— Не мога да те пусна — обясни пазачът. — Пускам само служители на закона. Или линейки, които доставят нови трупове.
— Аз съм служител на закона — каза Ричър. — Работя за полицейското управление в Диспеър. Трябва да проверим нещо.
— Покажи ми документи за самоличност.
— Ние нямаме кой знае какви документи за самоличност. Аз съм само помощник, не съм редовен полицай.
— Трябва да ми покажеш нещо.
Ричър кимна и извади месинговата значка на едрия водач от джоба на ризата си. Протегна я към пазача, като я държеше за иглата с палец и показалец. Пазачът я разгледа внимателно. На значката пишеше „Град Диспеър“ и „Помощник на полицията“.