— Това ме уби.
— Не съвсем — отвърна Ричър.
Човекът отново завъртя глава, с мъка си пое въздух и каза:
— Не, у…
После отново спря, като се бореше за въздух, и гласът му затихна. Търман хвана Ричър за лакътя, дръпна го и каза:
— Да си тръгваме. Няма сили да говори с нас.
— Трябва да го закарате в истинска болница — каза Ричър.
— Фелдшерът ще реши това. Аз вярвам на хората си.
Вземам на работа най-талантливите специалисти, които мога да намеря.
— Той работеше ли с ТХЕ? — попита Ричър.
Търман помълча за миг, преди да попита:
— Какво знаеш за ТХЕ?
— Това-онова. Знам, че е отрова.
— Не, това е професионален химикал за почистване на метали.
— Както и да е. Той работеше ли с него?
— Не. А и хората, които работят с ТХЕ, са екипирани както трябва.
— Тогава какво му има?
— Ти трябва да отговориш на този въпрос. Както сам каза, ти му го направи.
— Хората не получават такива симптоми от няколко удара.
— Сигурен ли си? Доколкото разбрах, не са били само няколко удара. Помисли ли какво можеш да му причиниш? Може би си му скъсал нещо. Може би жлъчката.
Ричър затвори очи. Отново видя сцената в бара, мътната светлина, притихналите напрегнати хора, праха във въздуха, миризмата на страх и ярост.
„Той пристъпи напред и мушна с всичка сила, като удари мъжа ниско и отстрани, под ребрата, но над кръста сто и десет килограма, които тласкаха тъпия край на крака на стола в меката плът на противника.“
Ричър отново отвори очи и каза:
— Още една причина да мине на истински преглед.
Търман кимна.
— Още утре ще го закарат в болницата на Халфуей. Щом това ти е достатъчно, за да си продължиш с чиста съвест.
— Съвестта ми е чиста — каза Ричър. — Ако хората ме оставят на мира, и аз ги оставям на мира. Ако не ме оставят на мира, последствията са си техен проблем.
— Дори ако реагираш пресилено?
— В сравнение с какво? Те бяха шестима. Според теб какво искаха да ми направят? Да ме потупат по бузата и да ме пуснат да си ходя?
— Не знам какви са били намеренията им.
— Знаеш — каза Ричър. — Техните намерения са били твоите намерения. Действали са по твое нареждане.
— А аз действах по нареждане на по-висша сила.
— Май трябва да повярвам само на твоята дума по този въпрос.
— Трябва да се присъединиш към нас — каза Търман. Когато дойде Второто пришествие, можем и да те вземем.
— Къде? — попита Ричър.
— Хората като мен отиват в рая. Хората като теб остават тук, без нас.
— Това ме устройва идеално — каза Ричър.
Търман не отговори. Ричър хвърли последен поглед на човека в леглото, отстъпи, обърна се и излезе от фургона, обратно на ярката изкуствена светлина. Началникът на обекта и човекът с гаечния ключ си стояха по местата. Изобщо не бяха помръднали. Ричър чу как Търман затвори вратата и изтрополи по стъпалата. Ричър тръгна напред и усети, че Търман го последва към портала. Великанът с гаечния ключ гледаше над рамото на Ричър към Търман — чакаше знак, може би дори се надяваше на знак и не спираше да потупва с гаечния ключ по дланта на лявата си ръка.
Ричър промени посоката.
И пое право към него.
Спря на един метър от него, погледна го в очите и каза:
— Пречиш ми.
Мъжът не отговори. Вместо това хвърли поглед към Търман и зачака.
— Имай малко самоуважение — каза Ричър. — Не дължиш нищо на този стар глупак.
— Така ли? — каза мъжът.
— Точно така — каза Ричър. — Никой от вас не му дължи нищо. Той ви притежава. Трябва най-сетне да го разберете и да вземете властта. Да се организирате. Да си направите революция. Ти можеш да я оглавиш.
— Не мисля така — отвърна мъжът.
— Тръгваш ли вече? — подвикна зад него Търман.
— Да — отвърна Ричър.
— И няма да се връщаш?
— Няма — излъга Ричър. — Свърших.
— Обещаваш ли?
— Казах, каквото казах — отвърна Ричър.
Великанът отново хвърли изпълнен с надежда поглед над рамото на Ричър. Но Търман сигурно беше поклатил глава или беше дал друг отрицателен знак, защото мъжът просто отстъпи встрани, с една-единствена дълга крачка. Ричър продължи напред, обратно към пикапа на болния помощник. Колата си стоеше там, където я беше оставил, и всичките й прозорци си бяха здрави.
47
От комбината до Хоуп бяха двайсет и пет километра по шосето, но Ричър ги удължи до трийсет, като заобиколи от север, през пущинака. Предполагаше, че населението на Диспеър се е организирало доста бързо, а не виждаше начин да спечели два последователни сблъсъка с тях в двата края на главната улица. Затова изцяло ги избегна. Вместо това подкара стария пикап на помощника направо през полето, като се ориентираше по блясъка на пожара вдясно от себе си. Той, изглежда, не стихваше.