Докато Ричър го бръснеше, Вон се зае да почисти стаята. В шкафа имаше и друг найлонов плик от супермаркет, в който бяха прибрани парцали, препарати за почистване, метла и лопатка. Вон почисти малката стая много старателно, като не пропусна нито най-високите, нито най-ниските места. Мъжът й продължаваше да гледа някъде на километри над тавана, а респираторът не спираше да съска. Ричър свърши с бръсненето, Вон също спря да чисти след около минута, отстъпи и погледна мъжа си.
— Добра работа свърши — отбеляза тя.
— Ти също. Макар че не би трябвало ти да го правиш.
— Знам.
Двамата върнаха нещата в пликовете и ги прибраха в шкафа.
— Често ли идваш? — попита Ричър.
— Не много — отвърна Вон. — Чувствам се малко като в дзен ситуация. Ако идвам на свиждане, а той не знае, че съм идвала на свиждане, дали изобщо съм идвала на свиждане? Все едно идвам само за да се чувствам добра съпруга. Затова предпочитам да го виждам в спомените си. Там е много по-истински.
— Колко дълго бяхте женени?
— Ние все още сме женени.
— Извинявай. От колко време сте женени?
— Дванайсет години. Бяхме осем заедно, после той беше две години в Ирак, а последните две години бяха такива.
— На колко години е?
— Трийсет и четири. Може да живее още шейсет. Аз също.
— Бяхте ли щастливи?
— И да, и не, както всички хора.
— Какво ще правиш?
— Сега ли?
— В дългосрочен план.
— Не знам. Хората ми казват, че трябва да продължа с живота си. И може би са прави. Може би трябва да приема съдбата си, като Зенон. Като истински стоик. Понякога и аз мисля така. Но после се паникьосвам и започвам да го защитавам. Мисля си — първо му причиниха това, а сега и аз да го изоставя? От друга страна, той дори няма да разбере. Така че пак се връщаме към дзен ситуацията. Според теб какво трябва да направя?
— Според мен трябва да се поразходиш — отвърна Ричър. — Сега. Сама. Винаги е добре, когато човек се поразходи сам. Подишай малко чист въздух. Погледай малко дървета. Аз ще взема колата и ще те кача, преди да стигнеш до шосето.
— А ти какво ще правиш?
— Ще измисля нещо.
51
Вон се сбогува със съпруга си и двамата с Ричър се върнаха по мръсните коридори до потискащото фоайе. Мъжът със сивото яке се обади:
— Довиждане, мисис Вон.
Двамата излязоха от сградата и отидоха до колата. Ричър се подпря на нея, а Вон продължи. Той почака тя да се отдалечи, после се отблъсна от колата и се върна в сградата. Изкачи се по стълбите и влезе. Прекоси фоайето и застана пред мъжа на рецепцията.
— Кой е началник тук?
Мъжът със сивото яке отвърна:
— Ами май аз. Аз съм отговорник на смяната.
— Колко пациенти имате? — попита Ричър.
— Седемнайсет.
— Какви са?
— Просто пациенти, човече. Каквито ни изпратят.
— Имаш ли някакви инструкции, по които се работи тук?
— Естествено. И тук е бюрокрация, като навсякъде.
— Имаш ли ги написани някъде?
— Май да.
— Искаш ли да ми покажеш къде точно пише, че няма проблеми стаите да са мръсни, а по коридорите да има миши лайна?
Мъжът примигна и преглътна, преди да отговори:
— Няма смисъл да се чисти, човече. Те дори няма да разберат. Как да стане? Те са зеленчуци.
— Така ли им викате?
— Те са такива, човече.
— Грешиш — каза Ричър. — Те не са зеленчуци. Те са ветерани от войната. А ти си лайно.
— По-спокойно, човече. Защо се палиш толкова?
— Дейвид Робърт Вон ми е брат.
— Честно?
— Всички ветерани са мои братя.
— Мозъкът му е мъртъв, човече.
— А твоят?
— Не — отвърна мъжът.
— Тогава слушай какво ще ти кажа. Слушай много внимателно. Хората, които не са имали твоя късмет, заслужават най-доброто, което можеш да им дадеш. Заслужават го, защото са служили с чест. Разбираш ли какво означават тези думи? Трябва да си вършиш работата както трябва, по най-добрия начин, просто защото можеш, без да очакваш някой да те забележи или да те възнагради. Хората тук заслужават най-доброто, което можеш да им дадеш, а близките им — още повече, по дяволите.
— Кой си ти всъщност?
— Аз съм съвестен гражданин — каза Ричър. — Който разполага с редица възможности. Мога да унижа собствениците на клиниката, като повикам репортери от вестниците или телевизията, мога да дойда със скрита камера, мога да направя така, че да те уволнят. Но аз не правя такива неща. Вместо това предлагам на хората личен избор — очи в очи. Искаш ли да разбереш какъв е твоят избор?