Обявеното празненство беше определено за утре. Но в негово присъствие не можеше да разкаже измислената история за мъртвия си съпруг. Той не трябваше да научи нито за бебето в утробата й, нито за местонахождението на Maide dalbh.
— Слушай какво ти казвам, Нели Бърк — озъби се Сюизън. — Излез оттук!
Прислужницата се изправи възмутено и вдигна десените на рамото си. В края на всяка пръчка висеше парче плат. Някои от тях бяха раирани, други — карирани. Лицето на слугинята почервеня от тежестта им. Имаше вид на шотландец, нарамил забранените от закона гайди. Подобна картина Майлс не бе виждал от младостта си и никога повече нямаше да види благодарение на кралската заповед.
Сюизън прошепна нещо в ухото на Нели, изпрати я до коридора и затвори вратата след нея. След това се обърна към Майлс и се приближи към него с познатото прелестно извиване на бедрата. Усмихваше му се и младият мъж усети, че тялото му й отвръща веднага. Тя идваше при него и можеше да си позволи да бъде великодушен към нея. Очевидно възнамеряваше да сложи край на това недоразумение.
В този момент дланта й се стовари върху брадясалата му буза. Ухото му писна и пред очите му се появиха звезди. По дяволите, бе го зашлевила така, че дори големият Тори Уиткинс можеше да й завиди.
Майлс сграбчи китките й, тъй като по здраво стиснатите й челюсти разбра, че се готви да го удари пак.
Младата жена опита да се освободи, гърдите й се надигнаха, устните й се изпънаха.
— Пусни ме, грубиян такъв! — изсъска тя, а очите й искряха ядно. — И отнеси противната си личност обратно в Лондон, където й е мястото. Не те искам тук. Не искам…
— Тишина! — Той прекъсна рязко тези слова, които го нараняваха болезнено.
Знаеше добре, че го иска. Обичаше го, беше сигурен в това. Докажеше ли веднъж, че виновният е Робърт, тя щеше да се хвърли с разтворени обятия към него.
— Престани! Пусни ме! — озъби се Сюизън, изплашена до смърт да не я омагьоса отново.
Макар и да го обичаше, не можеше да остави хората си в зависимост от демона, в който се бе превърнал.
— Не! — изръмжа младият мъж.
Прекрасните очи се разшириха и Майлс трябваше да положи доста усилия, за да не я разцелува. Тя бе емоционална както в гнева, така и в страстта си. При тази мисъл той усети напрежение в слабините си.
Кракът й се стовари върху пищяла му. Майлс отстъпи — страстта отлетя, изместена от рязката болка.
Сюизън се отскубна от ръцете му, но не помръдна. Гледаше го самодоволно, очевидно горда от начина, по който се бе отнесла към него.
— Можеш да си тръгнеш доброволно — започна с царствен тон тя, — или ще накарам хората си да те придружат до границата. Изборът е твой.
Някога бе подозирал, че е упорита като майка си, сега вече бе сигурен. Отвърна с преувеличено благоразумен тон:
— Да не би да се страхуваш, че ще създам неприятности в отношенията ти с Лаклан Маккензи?
Очите й се разшириха, а след това се присвиха.
— Нямах неприятности, преди ти да се появиш в живота ми.
— Може и така да е, Сюизън, но преди това нямаше и Роуард касъл, нали?
— Ти си луд — заяви тя. — Първо разправяш на Дъндас и слугинята ми, че съм те пратила в Тауър ъф Ландън, сега пък говориш врели-некипели за семейния ми замък.
— Той не е съвсем твой, Сюизън — отвърна толкова спокойно, колкото съумя той.
Младата жена премигна, неспособна да разбере какво има предвид и каква бе причината за подобно нелепо твърдение.
— Роуард касъл е дом на рода Лохиел Камерон още по времето, когато вие, презрените англичани, сте живели из пещерите! Тук нямаш власт.
Майлс се усмихна, наклони на една страна глава и заяви:
— Напротив, имам. И ще остана тук толкова дълго, колкото желая.
Сюизън изправи гръбнак.
— Заплашваш ли ме? — Обгърна с широк жест помещението. — Тук? — Изгледа го възмутено. — В дома ми?
Решил, че моментът е подходящ да разкрие даденото на майка й обещание, младият мъж отвърна:
— Роуард касъл е мой, Сюизън. Мой е още от смъртта на майка ти.
Лицето й побеля като платно. Нима наистина имаше власт да отнеме дома й? Мили Боже! Беше откраднал сърцето й, бе забременяла от него. Какво още можеше да й причини? Объркана, тя отвори уста, затвори я, отвори я отново, но от нея не излезе нито звук.
— Сюизън… — окуражи я той.
— Но земята… замъкът е мой — обади се приглушено тя. — Чичо Раби е разговарял с краля и е откупил Роуард.
Майлс изгаряше от желание да я докосне и пристъпи крачка напред.
— Робърт е направил доста неща, но сред тях не е това, което твърдиш — произнесе тихо той. — Аз обещах на майка ти да запазя имението, Сюизън, и заложих наследството си, за да откупя земите на клана Камерон — обясни той. Младата жена го погледна бегло, но той забеляза тревогата в очите й. — След моята смърт — продължи Майлс, — или след като се омъжиш, земята става твоя.