— Ти ли си уши роклята, Сюизън?
Тя като че ли се пробуди от дълбок размисъл.
— Не. — Отпусна се върху леглото. — Нямам талант за шиенето. Тя е дело на Нели.
— Но ти си изтъкала плата.
Младата жена сведе поглед към дрехата си и прокара леко тънкия си показалец по едно от тесните сини квадратчета.
— Да, шарката е мое творение.
— Прекрасна е — заяви убедено Майлс. — Мисля, че е по-хубава от всичко, което е правила майка ти. Нищо чудно, че се ядоса толкова, когато научи за измамата на Робърт.
Тя го изгледа, наклонила на една страна царствената си глава, а лъскавите коси се плъзнаха върху едното й рамо. Смелостта й изневеряваше. Откъде щеше да намери сили да го прогони от живота си, ако продължаваше да открива слабите й места?
— Моля те, не споменавай за чичо или мама — успя да произнесе тя. — Поне не сега.
Тя се взря със сериозно изражение в него. Младият мъж издържа погледа й с желанието най-после да прозре искреността му. Да съзерцава Сюизън Харпър бе най-приятното занимание, което можеше да си намери, и само с усилия на волята успя да се задържи на мястото си. Искаше му се да я прегърне и да я притисне към себе си. Искаше му се да…
Вратата се отвори и Нели влезе в стаята.
— Ето! — И тя пъхна миниатюрата в богато инкрустирана овална рамка в ръцете му. — Проклето английско парвеню. Дано дяволът да отнесе черната ти душа и да те отмъкне в ада. — После се поклони на господарката си и рече тихо: — Ще бъда в кухнята, миледи, ако имате нужда от мен.
Младата жена кимна. Слугинята излезе.
Майлс се разположи върху персийския килим в краката на Сюизън.
— Остани.
Докосна я по дланта, когато тя понечи да стане от леглото.
Очите й се насочиха към портрета, а след това — към някаква точка зад рамото му. Той държеше златната рамка в двете си ръце и изучаваше изписания върху него образ. Бледата дама не приличаше изобщо на пълната с живот Сюизън Харпър. Как ли щеше да реагира, когато научи истината?
— Знаеш ли коя би трябвало да бъде тя?
Младата жена замръзна. Зъбите й започнаха да хапят лекичко долната й устна.
— Да — дочу се тихият отговор. — Знам коя е.
— Коя? Тя го изгледа с поглед, който според него използваше само за най-непокорните си слуги.
— Това е жената, за която възнамеряваш да се ожениш — отвърна с царствен вид тя.
Майлс я погледна заинтригуван и отвърна:
— Да, предполагаше се, че това е жената, която обичам.
„Започна се.“ Ъгълчетата на устата й потрепнаха, а в очите й блеснаха сълзи. Сърцето му литна — Сюизън страдаше, че той може би обича друга.
— Изпрати ми го Робърт… след като го помолих за твой портрет.
— И той действително поръча портрет, не миниатюра. А това, както виждаш, не съм аз.
— Никога не съм виждал портрета. Аз поръчах миниатюра с твоя образ, Сюизън, за да мога да я нося с мен по време на пътуванията си. Робърт искаше да ме накара да повярвам, че изглеждаш така.
— Що за номера са пък това сега? Не вярвам, че ти я е изпратил. Защо ще го прави?
Майлс се усмихна криво и, като се молеше тя да му повярва, обясни:
— Направил го е, за да ме накара да мисля, че си грозна. — Вече по-спокойно добави: — Както виждаш, имах основателна причина да те наричам грозна. И именно затова толкова често ти пишех да си намериш съпруг.
Младата жена вдигна поглед и рече:
— Все още не ти вярвам. Никога не си споменавал за брак в кратките бележчици, които ми пращаше.
— Кратки ли?
Нервите му бяха опънати до край като уелски лък. Затвори очи, издиша бавно, пое си дълбоко въздух и продължи:
— А какво тогава ще кажеш за писмото ми по повод на миниатюрата, Сюизън? Писах, за да ти благодаря и ти съобщих за новата рамка. И това ли си забравила?
— Нищо такова не си ми писал!
— Пазиш ли още писмото?
— Да. Всички до едно.
Тя скочи от леглото и се отправи към бюрото. От едно от чекмеджетата му измъкна спретнато подреден сноп писма.
Преметна дългите си коси през рамо, изгледа го предизвикателно и му подхвърли връзката.
— Не съм някое тъпоумно селско момиче, за да погълна лъжите ти — заяви тя, като кръстоса ръце и вирна брадичка.
Някъде в далечината се чуха удари на чук върху наковалня. Бумтенето отекна в ушите на Майлс. Ето, че най-после се бе озовал насаме със Сюизън и се опитваше отчаяно да й покаже истината. В ръката си държеше връзка писма, които виждаше за първи път. Чукът отекна отново, сякаш обявяваше смъртната присъда на всичките му добри намерения. Господи, колко наивен е бил само!