ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
Сюизън се събуди от радостните викове на деца, отдадени на утринните си игри. В този момент се дочу развълнувано кудкудякане и младата жена заподозря, че вниманието на децата е било привлечено от някоя тлъста кокошка или надут петел.
Сюизън се протегна и кракът й се допря до някакъв друг крак, дълъг, мускулест, покрит с копринени косъмчета.
Майлс.
Прозявката заседна тревожно в гърлото й. Сърцето й заби лудо. Все още замаяна от съня, тя се заслуша в дишането му. Дълбоко и равномерно, точно както се бе надявала. Предпазливо, за да не го събуди, тя отмести крак и опита да се измъкне неусетно, но ръката му бе преметната през кръста й.
Обсебена от противоречиви емоции и обхваната от поредния пристъп на сутрешно гадене, младата жена лежеше неподвижно, с единственото желание и умът, и стомахът й да направят същото. Въпреки усилията й обаче в съзнанието й се редуваха картини от предишното денонощие, а стомахът й се гърчеше неудържимо.
Сюизън огледа познатата обстановка. Погледът й се спря на връзката писма и малката овална миниатюра. Преглътна мъчително, успя да се пребори за момент с гаденето и съсредоточи вниманието си върху често препрочитаните писма. По-новите бяха бели, но хартията на по-старите бе пожълтяла от времето. Видя се отново като шестнайсетгодишна девойка, която нетърпеливо разкъсва плика, за да види какво ще й съобщи Майлс.
Сълзи опариха очите й както през онзи важен за нея ден, когато Майлс не си направи труда да отбележи превръщането й в жена. Дори сред шумното веселие и пожеланията за щастие на най-скъпите й приятели, мъката от незаинтересоваността на Майлс не бе я напуснала. Този ден бе станал повратна точка във взаимоотношенията им, поне за нея. Никога повече не викаше от щастие, когато Раби носеше писмата, нито пък се криеше в стаята си, за да препрочита отново и отново посланията му.
От този ден нататък надделя разумът.
През рамото си младата жена погледна към златисторусата глава.
Сега обаче разумът не бе надделял.
Премигна с надеждата да прогони сълзите и спомена за шестнайсетия си рожден ден.
„Аз не съм писал тези писма“ — бе казал Майлс.
Стомахът й се сви и й се догади силно, устата й се напълни със слюнка. „Възможно ли е Раби да е сторил толкова лоши неща?“ По челото й изби студена пот. Чувствайки, че ще се опозори, ако не се измъкне от леглото, хвана дебелата китка на любимия си и внимателно повдигна ръката му от кръста си. Той се размърда и се притисна по-близо до нея. Сюизън спотаи дъх за момент, не можеше да чака повече. Измъкна се изпод ръката му, втурна се към нощното гърне и клекна на каменния под. Затвори очи и престана да се съпротивлява на бурята в стомаха си.
След няколко изпълнени с агония мигове, й олекна. Все така без да отваря очи започна да опипва близката масичка, където Нели винаги й оставяше чиста кърпа. Дървената повърхност бе гола. В този момент това, което търсеше, се озова в ръката й.
— Благодаря ти, Нели — промърмори по навик тя.
Тъй като не получи отговор, младата жена погледна вляво. И видя чифт определено мъжки колене. Изпъшка, зарови лице в кърпата, отпусна се назад върху петите си и зачака.
Изпълнена със страх от реакцията му, след малко се осмели да погледне крадешком. Изражението му беше мрачно, буреносно, а очите му й се сториха почти черни. В ръката си държеше намокрена кърпа. По каменния под падаха капчици вода и звукът отекваше силно като топовни гърмежи в ушите й.
— Добре ли си? — попита дрезгаво той.
Ядосана от привидната му безчувственост и смутена от изпълнението си в негово присъствие, тя промърмори:
— Красив е пиренът през юли.
— Вземи проклетата кърпа — подаде й я той.
Очите му се стрелнаха към голия й корем.
Обзе я огромна мъка и й се стори, че й се повдига отново. Обвинителният му поглед я пронизваше като шотландска алебарда.
Младият мъж разтвори длан и студената мокра кърпа тупна върху бедрата й. Без да каже дума или да смекчи изражението си, той се завъртя на пети и се приближи до леглото. Гърбът му бе напрегнат, голите хълбоци — стегнати, а ръцете — стиснати в юмруци. Наведе се и вдигна миниатюрата. И внезапно я захвърли срещу стената. Трясъкът наруши тишината. Разделена от рамката си, миниатюрата се разпиля на няколко парчета по килима.
Сюизън затаи дъх. Баща й я бе предупредил за гнева на Майлс. Но за първи път тя ставаше свидетел на яда му. Беше сигурна, че сега, след като бе разбрал за бременността й, Майлс бе вбесен от нежелания факт.
Младият мъж вдигна рязко туниката и панталоните си. Грабна покривката от леглото и я захвърли нехайно встрани. Възглавниците се разлетяха във въздуха. После изръмжа и се насочи към дюшека.