— Не! — възкликна тя и се втурна към него.
Той обърна глава към нея.
— Къде, по дяволите, са ботушите ми?
Младата жена спря. Погледът му беше убийствен. От всяка негова пора се излъчваше гняв, чист, див и ужасяващ. Тя събра всичките си сили, за да пристъпи още една крачка. Студените очи, вперени в нея, я огледаха от главата до петите и се спряха върху корема й.
— Стой където си, Сюизън Харпър — изръмжа той, — или ще се разкайваш, че не си ме послушала! Търпението ми се изчерпа!
Нейното търпение също се изпари от тази гневна команда. Постави длан на корема си и заяви:
— И какво ще ми направиш, Майлс Кънингам, каквото не си ми направил още?
— Не се преструвай, лъжлива малка вещице!
— Предполагам, че единствено аз съм виновна за зачеването на твоето дете. Ти, естествено, нямаш пръст в тази работа… ти и невъздържаната ти похотливост!
Майлс присви очи и ноздрите му се разшириха. Обзета от горчивина и обида, младата жена изгуби контрол над себе си. Прекоси стаята и вдигна ботушите му. А след това му ги хвърли. Единият се удари в гърдите му, другият — в леглото. Той обаче не отделяше погледа си от нея.
Така, с разпилени върху раменете си коси, с позлатена от утринното слънце брада и с пламнали гневно като на самия дявол очи, Майлс Кънингам приличаше на шотландец, истинско олицетворение на изпълнения с ужас образ, който си представяха англичаните, когато мислеха за планинците.
В този момент, обхваната от отчаяние, Сюизън чу скърцането на главния портал на замъка и тропането на много копита. Обитателите на Роуард приветстваха пристигащите жители на Пъруикшир. Как щеше да се справи с всички задължения около предстоящото празненство, когато между тях с Майлс имаше такова напрежение?
— Защо не ми каза, че носиш моето дете? — попита я той, а гласът му прозвуча напрегнато, обвинително и… обидено.
Обзе я съжаление. Беше прав, но как можеше да му съобщи, без да трябва да разкрие истината за леля си Ейлис? Не можеше, затова избра най-добрата възможна реакция.
— И какво щеше да направиш? Да зарежеш бедната жена в Корнуол?
Гневът му се възвърна.
— Няма никаква жена в Корнуол — изкрещя той.
Уплашена, че в яда си можеше да я нарани, Сюизън забрави гордостта си и отстъпи. Вероятно забелязал страха й, младият мъж затвори очи и въздъхна дълбоко. Сигурно броеше наум, като опитваше да се овладее. Баща й бе научил и двамата на този номер, когато бяха малки.
Най-после отвори очи и я погледна, продължително и изучаващо.
— Ще поговорим за това по-късно — рече той.
— Не мисля така.
— В такъв случай помисли отново, Сюизън Харпър — отвърна той, взе ботушите си под мишница и излезе от стаята.
Тя се олюля, обземаха я страх и тревога. С трепереща ръка се подпря на рамката на леглото. Заплашителните думи звучаха неспирно в замаяната й глава. Какво ли щеше да направи?
Замъкът се изпълваше с народ. Ако Майлс загатнеше за днешните им проблеми, всички в Пъруикшир щяха да научат.
Младата жена сведе глава. С крайчето на окото си забеляза овалната миниатюра, паднала с лицето надолу върху килима. Понечи да я обърне, но спря, когато забеляза, че на гърба й бе написано нещо. Намръщи се, вдигна счупения предмет с големината на човешка длан и се взря в буквите. Тъй като не можеше да разбере какво бе написано, започна да търси другите парчета и седна на пода. Опита няколко комбинации, докато накрая нареди пъзела.
Сърцето я заболя, когато разчете съдържанието му. С познатия полегат почерк на чичо й Раби бе написано: „Лейди Сюизън Харпър, за Майлс Кънингам, 28 февруари, 1759 г…“ Ужасната лъжа привършваше с „Робърт Харпър, Ескуайър, Абърдийн“.
От гърлото й се откъсна приглушен вик и тя захвърли отново парчетата на пода. Те се пръснаха в безпорядък, някои с лицето нагоре, други — с лицето надолу, но дори и така пред очите й стояха отвратителните слова. „Значи — помисли си тя, обхваната от отчаяние, — Майлс действително ми е казвал истината. Онзи, който е лъгал през цялото време, е бил чичо Робърт! Мили Боже, защо е трябвало да прави такова ужасно нещо?“ Беше му вярвала и го беше обичала, а той я бе използвал по най-долен начин.
В този момент дочу носещото се в двора оживление. Втурна се към една от амбразурите. Надвеси се и се взря в множеството, докато открие Майлс. Той крачеше гневно сред тълпата и сякаш я разрязваше с нож пред себе си. Преметнатите през рамото му ботуши се удряха в гърба му с всяка ядосана стъпка.
Сюизън отвори уста, за да го извика, но прецени, че нямаше как да я чуе в тази глъчка. А и какво щеше да му каже? Всякакво извинение й се струваше слабо, сравнено с вината, която чувстваше. Не беше преценила вярно в този случай, но как стояха работите с Maide dalbh? Нямаше как да твърди, че не са били в мазето му, знаеше по-добре от него. Беше дошъл в Шотландия да си ги вземе обратно и да пофлиртува с нея. А тя, като някоя глупачка, се бе хванала в мрежите му.