— Май е забравила Бартоломю Уикс — обади се Сюизън. — Разбрах, че отишъл в Абърдийн да купува някои стоки и слава Богу, тъй като присъствието му тревожи леля Ейлис.
Преди Дъндас да успее да отговори, се чу вик:
— Маккензи! Маккензи!
Младата жена завъртя очи и се усмихна.
— Той отново се появява, изпълнен с величие.
Глъчката в двора на замъка бе оглушителна. Тълпата крещеше приветствия в очакване пристигането на Лаклан Маккензи. Той им беше любимец и бе наясно с този факт. Сюизън се засмя, като се запита какво ли щеше да направи този път. Хвана Дъндас за ръката и го помъкна към портала, за да посрещне колоритния си гост.
Лаклан яздеше дорест шотландски кон, а на едната му ръка бе кацнал сокол със закрита от качулка глава. В черната грива и опашка на жребеца бяха вплетени зелени и червени панделки, суха зеленика и шибои. По шотландски обичай, младият мъж бе сплел и своите коси на слепоочията. Не носеше нито барета, нито какъвто и да било друг отличителен знак, но той нямаше нужда от тях, за да изтъква произхода си.
Лаклан Маккензи се усмихваше царствено на тълпата и показваше безупречните си бели зъби. Лицето и устата бяха типични за неговия клан. Сюизън усети, че се изпълва с гордост. Носът му бе дълъг и тесен, подобно на всеки един от останалите мъже в рода му. Имаше високо чело, а веждите му бяха с един тон по-светли от кестенявата му коса. Най-характерният белег от всичко обаче бе пламтящата му червена брада.
— Маккензи! Маккензи! — продължаваше да реве тълпата.
За обитателите на Пъруикшир Маккензи олицетворяваше стария порядък и макар да не можеше да носи типичната шотландска носия и да кани гайдари, за тях той бе господар, главният представител на своя клан — точно такъв, какъвто желаеха и за себе си.
С благородна осанка като на някой монарх и във всяко едно отношение истински шотландски земевладелец, Лаклан поведе едрия жребец към своята домакиня. Когато стигна до нея, дръпна юздите, преметна единия си крак през седлото и скочи грациозно на земята. Поклони се и рече:
— Честит празник, лейди Сюизън.
Той й бе приятел, той беше неин съсед. Освен това бе твърдо решен да се ожени за нея. Тя винаги бе гледала на вниманието му към нея откъм практичната му страна. Земите им граничеха една с друга, а и бе единствената жена между Роуард и Инвърнес, издигаща се почти до неговото обществено положение. Ако кралят не го беше лишил от полагащото му се наследство, сега той щеше да бъде настоящият херцог Кромарти.
— Изглеждате здрав, ваше височество, както обикновено. Добре дошли в Роуард касъл.
И младата жена се поклони в знак на уважение.
Дъндас пристъпи напред и предложи да поеме птицата.
— Но не я храни — поръча Маккензи. — Намислил съм да я накарам да си хване един-два по-тлъсти гълъба, преди мръкване.
— Добре, сър — усмихна се Грейм, пое сокола и се отдалечи с него.
Лаклан се приближи още.
— Ти си най-красивата жена в цяла Шотландия, Сюизън Харпър. — Сините му очи светнаха похотливо, докато я оглеждаше от главата до петите. — Хубаво е, че си отново у дома.
Без да обръща внимание на интимния му тон, тя го гледаше развеселено.
— Да не би да съм ти липсвала?
— Да, толкова, колкото ми липсва и Кромарти — отвърна той.
— Това е красива мисъл, Лаклан, но звучи малко пресилено, дори в твоята уста. — Сюизън го потупа сестрински по ръката. — Не съм отсъствала чак толкова дълго.
Младият мъж покри дланта й със своята.
— Стори ми се цяла вечност, прекрасна моя — рече искрено той. — Наистина ли ходи в Лондон?
— Да, наистина.
— Защо?
Какво можеше да му отговори? Естествено не можеше да му каже истината, тъй като ако Лаклан разбереше, че притежава десена на клана Маккензи, щеше да я преследва, докато не му изтъчеше плат с него. Най-вероятно след това щеше да носи дрехата, ушита от него, и накрая да увисне на бесилото заради това.
Тя посочи шеговито към колана му и рече:
— За да ти донеса този далекоглед.
Маккензи повдигна вежди.
— Подаръкът действително е много хубав, Сюизън, и аз го ценя високо, но повече от всичко друго предпочитам ти да бъдеш при мен.
Привикнала на дръзките му заявления, младата жена издърпа ръката си и смени темата.
— Казаха ми, че тук било спокойно. Като се изключи, че Шеймъс Хей отново нервирал Макайвър, по време на отсъствието ми нищо друго не се е случило.