Тъкачното отделение се огласяше от тракането на совалките и от мелодичния диалект на планинците. Нели не спираше да бърбори. Мисис Макайвър тананикаше някаква монотонна мелодия, която според Майлс някога е била изпълнявана от гайди. Сюизън се движеше грациозно от един стан до друг, като хвалеше или правеше тактични забележки на тъкачите. Липсваше само един член от живеещите като едно семейство обитатели на Роуард: Ейлис.
Вятърничава и плашлива в един момент, замислена и разсъдлива в друг, леля Ейлис, както я наричаха всички, не работеше в тъкачното. Неотдавна, по думите на Нели била „урочасана“ и оттогава се оттеглила в себе си. Коя ли беше тя, питаше се младият мъж.
Сюизън се държеше най-покровителствено към Ейлис и странното й поведение. Когато я питаше защо, тя неизменно сменяше темата. Попита и Нели, но тя се намръщи и го обвини, че се меси в неща, които е по-добре да бъдат оставени на мира. Оттогава бе престанал да задава въпроси за Ейлис. Реши да се сприятели с нея, знаеше и как да го постигне. Щеше да построи парник за любимите й цветя.
Затвори съзнанието и сетивата си за временните проблеми в живота си и се остави да плува сред познатите приятни звуци. Може би Сюизън все пак бе права, може би той наистина имаше късмет. Но чак пък изключителен? Не познаваше родителите си, но нямаше да позволи детето му да страда така, както бе страдал самият той. О, не. Не минаваше ден, без да мисли за детето си и всичко, на което щеше да го научи.
До челото му се допря гладка длан, която прибра косите от лицето му. Майлс се усмихна и вдъхна дълбоко аромата на пирен и на жена. На неговата жена.
— Помислих, че спиш — рече тя и се надвеси над него.
Младият мъж отвори очи.
— Не и щом ме докоснеш, любов моя. — Изви глава и целуна дланта й. — Ръцете ти са толкова меки.
— Това е от вълната.
И тя го дари с усмивката, от която неизменно усещаше напрежение в слабините.
— Седни при мен — потупа земята до себе си той.
Тя се подчини. Това не го учуди, тъй като пред хората тя винаги се държеше като изпълнена с доверие съпруга. Преметна ръка през рамото й и преплете пръстите си с нейните. С другата си ръка погали закръгления й корем.
— Ръцете на Сибийл бяха меки… като твоите — рече замислено той. — Никога няма да забравя случаите, когато се грижеше за мен като болногледачка.
— Когато падна от мачтата на татковия кораб и си нарани рамото ли?
— Да, това бе един от тях. — В съзнанието му нахлуха отдавна забравени спомени. — Грижеше се за мен, сякаш й бях син.
— И наистина беше — отвърна беззвучно тя.
В Майлс се надигна вълна от нежност. Нежност към една мила, изпълнена с обич жена, умряла преждевременно и към едно високо и слабо момче, което бе изгубило надеждата да познае майчината любов.
— Майлс…
Сюизън бе втренчила поглед в педалите на един стан, като дъвчеше неспокойно долната си устна. Нещо я измъчваше. По изражението й разбра, че беше сериозно.
— Какво има, любов моя?
— Кога се връща Фъргъс?
Вече се питаше още колко време щеше да й бъде нужно, за да се заинтересува от отсъствието на Фъргъс и Уилям.
— Веднага щом изпълни дадените му поръчки. Затова ли си ядосана — защото не ги обсъдих с теб?
— Поръчките му ли?
— Да.
Младата жена отметна глава и се загледа в тавана.
— Уилям отиде за подправените от чичо Раби писма, нали?
— Да. И за да уреди някои въпроси, които Оли движи от мое име.
„Кажи й, че продаде всичките си кораби, с изключение не един. Кажи й, че продаде и къщата си в Мейфеър.“ Не можеше. Не и преди да признае любовта си към него.
Той се изкашля, за да се освободи от напрежението в гърлото си, и попита:
— Как се чувстваш?
Замисленото й изражение се разчупи и тя избухна в смях.
— Сякаш съм погълнала цял пъпеш. Неразрязан.
— Хм! — Майлс се престори, че обмисля сериозно казаното от нея, докато галеше корема й и благодареше на Бога за късмета си. — Малък пъпеш, със сигурност, който едва би стигнал за някой от пудингите на мисис Пийви. Да не би да е ябълка, печена в тесто?
Сюизън затаи дъх и усмивката й изчезна.
— Какво има? — попита съпругът й, както винаги безкрайно чувствителен към мъката й.
— Нищо — отвърна с треперещ глас тя, — но като заговорихме за пудинги… — Изправи се рязко, само за секунда се бе превърнала отново в деловата господарка на замъка. — Отивам да нагледам докъде е стигнала с подготовката на вечерята мисис Пийви.
Майлс се намръщи и я стисна за раменете.
— Работиш прекалено много.
Тъмносините й очи се разшириха изненадано и тя отметна назад глава.