Лаклан седна последен.
— Стой си на мястото, Маккензи — предупреди го младата жена. — Това е проблем на Шеймъсови, Макайвърови и Камеронови. — После се обърна към Хей. — Или ще върнеш кучето утре до залез слънце, или ще бъдеш лишен от твоя дял от реколтата.
Неколцина зяпнаха, изумени от заплахата й. Шеймъс изтърва лулата си. Намръщи се и промърмори нещо под носа си.
Сюизън стисна юмруци. Сега вече не можеше да се върне назад.
— Би ли повторил какво каза, Шеймъс?
Тъй като той не отговори, Майлс отново понечи да стане. Тя отпусна юмрук и като разпери пръсти, му даде знак да не мърда.
— Не — изръмжа Шеймъс и хвърли пълен с омраза поглед към Макайвър, който се ухили тържествуващо.
— В такъв случай въпросът е уреден. До следващата година.
Младата жена си отдъхна облекчено, седна и се обърна към съпруга си.
Той преметна ръка през рамото й и я прегърна окуражаващо. Прииска й се да се сгуши в обятията му и да се възползва от топлотата, която й предлагаше. Но дали той бе господарят, за когото бе мечтала цял живот? Колко дълго щеше да издържи да стои до нея и да споделя живота й? Изглеждаше загрижен за планинците и за това му бе много благодарна, но той също така бе измамникът, откраднал ценните Maide dalbh. Дали вече бе открил къде ги е скрила?
Младата жена се изкашля и обяви:
— Мисис Пийви, вече може да сервирате десерта и да ми донесете Чашата на съглашението.
Както обикновено, тази сутрин Майлс отново се събуди преди съпругата си. Стана от леглото, приближи се тихо до гардероба и се облече. Прерови вещите на Сюизън, докато открие онова, което търсеше. Това му напомни за деня, в който усърдно бе претърсил цялата стая, без да намери Maide dalbh. На всичкото отгоре след това се бе почувствал неудобно и обезчестен. Къде, по дяволите, бяха тези десени?
Върна се на пръсти до леглото и се наведе, за да целуне гладкото й като сатен чело. Тя измърмори доволно и се зарови още по-дълбоко под пухения дюшек. Под завивките бе гола, резултат от дългото им разгорещено любене предишната нощ. Майлс усети познатото напрежение в слабините и му се прииска да се качи на леглото и да я люби, докато младата му съпруга не започне да вика името му. Но не и днес — предстоеше му важна работа. Внимателно придърпа одеялото до упоритата й брадичка.
Божичко, колко я обичаше! И снощи, докато я гледаше как се опълчва срещу Шеймъс Хей и Лаклан Маккензи, се бе възбудил невероятно. Сюизън бе жена със силен характер, жена, с която можеше да се гордее, но която все още не го бе допуснала като приятел до себе си. И този факт го натъжаваше много.
— Някой ден, Сюизън — даде тихичко обет пред себе си той, — някой ден ще започнеш да ми вярваш.
Завари Дъндас в голямата зала, седнал пред масата, да поглъща планини от кифлички. Нели, застанала над главата му, го гледаше навъсено.
— Можеше да поговориш с нея — упрекваше го тя. — Ама не. Не мога да разбера защо точно на теб възложи да отговаряш за защитата на замъка. Не можеш да опазиш господарката си даже от онез стари кокошкари на овчарски кучета.
Грейм се хранеше невъзмутимо, сякаш не чуваше гневните тиради на прислужницата.
— Добро утро, сър — поздрави го между две хапки той.
— Проклет страхливец!
Дъндас погледна към стената над бюфета. Майлс потисна смеха си.
— Сервирай чай на господаря, Нели — обади се Грейм, все така загледан в окачения на стената гоблен, на който бяха изобразени хората от Конот, предвождани от Сейнт Колумба срещу крал Дайърмейд.
Слугинята изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Изсъска някаква гнусна обида на келтски, след това излезе от стаята възмутена, като размята плитки.
Младият мъж седна до Дъндас.
— Знаеш ли какво ще се случи със Сюизън, ако открият при нея Maide dalbh?
Грейм го погледна като попарен.
— Питаш ме същото вече поне десет пъти, откакто си дошъл тук. И отговорът ми е все същият: не съм виждал дяволските десени откакто доведе преди десетина години лейди Сюизън в Роуард касъл.
— Защо тогава не ми каза, че Робърт е лъгал, когато се кълнеше, че ги е унищожил?
— Не си ме питал.
— Много добре — въздъхна примирено Майлс.
Очевидно днес нямаше да научи от Грейм нещо повече, отколкото бе узнал досега. Дявол ги взел тези твърдоглави планинци!
Знаеше обаче, че не може да си позволи разваляне на отношенията си с Дъндас.
— Ако нещо се бе случило с кучето на Макайвър, Шеймъс нямаше ли просто да поиска от друг? — попита той.
— Не — отвърна Грейм, като дъвчеше голяма хапка. — Гибън вече не отглежда шотландски овчарки. Кучката е последната от тях.