— Тогава защо някой не вземе да я убие?
Дъндас погледна сериозно към събеседника си, после към Сейнт Колумба, и отново към събеседника си.
— Ти не познаваш обичаите ни. До изчезването на породата само един Камерон може да разреши старата вражда.
Майлс не разбираше, но това не го спря.
— Аз не съм ли Камерон?
Грейм го погледна подозрително.
— Да, сега вече си… в известен смисъл.
Младият мъж се поуспокои.
— Ще дойдеш ли с мен до дома на Шеймъс Хей?
Дъндас престана да се храни.
— Днес ли? Какво си намислил?
— Възнамерявам лично да върна кучето на Макайвър.
— Добре. Състоянието на лейди Сюизън не й позволява да пътува толкова далеч, но ще го направи, ако Шеймъс я предизвика. Не обича да не й се подчиняват.
— В такъв случай да тръгваме, преди да се е събудила.
И постави на масата предмета, който бе взел от гардероба на своята съпруга. Ченето на Грейм увисна.
— Мили Боже, сър, не може да възнамерявате да го използвате за онова, за което си мисля…
Спря и поклати объркано глава.
— Точно това възнамерявам да направя. — Майлс взе калъпчето сапун и го помириса. — Пирен. Прекрасно ухание, не мислиш ли?
Дъндас се задави и очите му се разшириха.
— Ама наистина ли мислите да изкъпете животното?
Майлс го потупа по гърба, като сдържаше смеха си.
— Да, така мисля. С твоя помощ, разбира се. Трябва да сложим край на тази смешна разправия и ако сапунът се окаже недостатъчен, аз съм готов да прибягна до по-силни средства.
Грейм го гледаше смаяно.
— Защо никой досега не се е сетил за това? — възкликна той. — Да измие кучето.
Майлс нямаше намерение да признае, че идеята всъщност бе на Сюизън. Поне не още, тъй като той самият се чувстваше доста объркан.
— Кълна се в светиите, ще напишат песен за теб заради това, Майлс Кънингам.
— Задето съм измил и върнал едно овчарско куче?
— Ти си мислиш така? — Дъндас изглеждаше поразен. — Мила света Ниниан. Кучето е само капака на дълбок кладенец. Маргарет Камерон, бабата на Сюизън, е истинската причина за тази вражда.
— Може би ще бъде по-добре да ми обясниш какво е направила лейди Маргарет.
Грейм се огледа и след това се наведе към събеседника си.
— По това време и Калъм Хей, дядото на Шеймъс, и старият Макайвър били богати земевладелци — преди Кулоден, нали се сещаш. Калъм бил обзет от страст към лейди Мар…
Дъндас спря да говори, тъй като вратата се отвори. Майлс грабна сапуна от масата.
— Ще ти доразкажа друг път — прошепна Грейм.
Нели влезе в помещението, вирнала високо нос, с подозрително изражение. Майлс изпи набързо ухаещия си на билки чай, като избягваше ледения й поглед. Любопитството го разяждаше, но се въздържа дотогава, докато двамата с Дъндас се озоваха на северния път.
— Довърши сега историята за Маргарет Камерон.
— Казват, че била хубава, с типичните, подобни на пламък, камеронски коси, и очи, черни и загадъчни като езерото Лох Ейл през зимата. Подобно на лейди Сюизън, Маргарет също била единствено дете и определена от съдбата да управлява Пъруикшир сама…
Обзета от предчувствия, Сюизън пое кожената папка от ръцете на изтощения Уилям. Автоматично нареди на прислугата да се погрижат за момчето и войниците, които го бяха придружили до Лондон. Част от нея искаше да се втурне горе и да разгледа съдържанието на пакета, преди Майлс и Дъндас да са се завърнали от тайнствената си разходка. Другата й половина бе уплашена.
Тревогата й се утрои, когато влезе в стаята, която делеше със съпруга си, стаята в кулата винаги бе била нейното светилище. Като десетгодишна, уплашена и самотна, се бе свивала до стената и бе плакала за майка си, бе проклинала Майлс, задето я остави тук. След време обаче бе очарована както от стаята си, така и от живелите преди нея представители на клана Камерон. По-късно бе започнала да черпи сила от спомена за тях и да се гордее с фамилното си име, което бе така незаменимо за шотландската история, както пиренът за тези планини. В същата тази стая се бяха раждали поколения от семейство Лохиел Камерон. И скоро тя самата щеше да даде живот на следващата генерация.
Сюизън потисна напиращите в гърлото й ридания и постави длан върху корема си. Детето в нея се размърда, сякаш в отговор на мислите й. Дали бебето щеше да бъде живо и здраво? Или пък щеше да бъде като леля й Ейлис и с него да изчезне един велик шотландски род? Ами ако Сюизън умреше по време на раждането? Кой щеше да се грижи за становете, за хората й, кой щеше да поддържа живи спомените? Майлс ли? Не бе сигурна.
Усети ритане в стомаха си, после детето се извъртя, само за да ритне отново.