— Желая те така, както умиращ от жажда човек копнее за вода. Но се страхувам да не нараня бебето.
Очарована от искреното му заявление и трогната от загрижеността му за детето им, тя затвори очи и подпря гръб на вдигнатите му колене.
— Не се тревожи за бебето. Не сега.
Дъхът й секна, когато усети устните и зъбите му върху чувствителното си зърно. Докато отдаваше дължимото на всяка от гърдите, Майлс шептеше страстни слова и признания.
— Гърдите ти са наедрели — рече пресипнало той.
— Това е от състоянието ми — успя да отвърне тя.
Дланите му обхванаха надутия й корем, докато шепнеше, че тялото й никога не е било толкова прекрасно. Най-после разтвори устни и засмука жадно гърдите й. Сюзън простена и отметна назад глава.
Неспособна да контролира повече удоволствието, което, се надигаше в нея и нетърпелива да изпита отново еуфорията, младата жена се помръдна и бавно вкара члена му в себе си. Майлс изпъшка гърлено, без да се отделя от нея.
Бедрата му се устремиха нагоре, после слязоха надолу, само за да се вдигнат с още по-голяма сила и настойчивост. По пода се плискаше вода в ритъма на движенията им, Тя се вкопчи в него, за да запази равновесие. Известно време й се струваше, че плува във въздуха, лека като перце, носена на крилете на блаженството, след което съзнанието й започна да се прояснява. Стисна раменете на любимия си, повдигна глава и се отпусна назад. Дланите му я обхванаха още по-здраво.
— Постой малко така, девойче. — Гласът му Звучеше напрегнато, погледът му бе унесен и бляскав. — Не искам да свършвам още.
Тогава Сюзън го почувства в себе си — твърд, дълъг, величествено надигнат. Усети, че отмалява отново, но когато съпругът й я придърпа към себе си, тя пое инициативата в свои ръце.
— Напротив, ще свършиш — прошепна в ухото му заплахата си тя. — Възнамерявам да превърна мозъка ти в пудинг, да те накарам да викаш името ми, когато получиш удоволствието си от мен.
Майлс сграбчи наедрелия й кръст, за да я накара да стои неподвижно.
— Не мърдай! — настоя хрипкаво той.
Тя не му обърна внимание. Искаше да чуе доволните му викове и то веднага. Вкопчи се в него с ръце, крака и цялото си тяло, за да му помогне да се освободи от звяра, забил зъби в слабините му.
— Не можеш да чакаш повече, Майлс. Знаеш, че не можеш. Ще се пръснеш.
С див вик, който щеше да отеква още дълго в съзнанието й, младият мъж даде силен тласък, който едва не я изхвърли от водата, понесен на свой ред на крилете на блаженството.
Сюзън се почувства пречистена и освободена и наивно и себично реши, че й е простено, задето го бе мамила толкова много досега.
— Сякаш съм на седмото небе, но не по-малко — объркан — отвърна задъхано любимият й. — Чудя се къде си научила тези огнени слова, които ми каза преди малко.
Сюзън се изкикоти.
— Ти ме вдъхнови с дяволиите си. Трябваше само да попроменя нещичко тук и там.
— О, любов моя — въздъхна Майлс и я прегърна буйно. — Ще трябва да полагам повечко усилия, за да сдържам дяволиите си. Но сега чувствам най-вече глад.
Младата жена се размърда, за да стане от него.
— По-внимателно, скъпа — рече той, като се измъкваше бавно от нея. — Внимавай най-вече за лешниците ми.
— За какво?
Той й обясни новото название на Уилям за тази част от мъжката анатомия.
Застанала до ваната, тя го огледа.
— Думата лешници не ви подхожда, милорд. Трябва да бъде нещо по-едро, за да даде представа за тези внушителни размери.
— А вие, миледи, знаете как да ме ласкаете.
Сюзън се поклони, докато по голото й тяло все още се стичаше вода.
— А сега се изсушете, лорд Кънингам. Имате още един повод да се гордеете. Из цялата област вече се разчу за блестящия начин, по който си се справил с Шеймъс Хей. И докато ние тук си флиртуваме, голямата зала се е напълнила с хора, дошли да засвидетелстват уважението си към теб.
Усмихнат, младият мъж излезе от ваната.
— Дъндас ми разказа историята за Маргарет Камерон и овчарката. Трябваше да видиш лицето на Макайвър, когато му върнах парфюмираната кучка. — Възнамерявам да им кажа, че идеята е била твоя.
— О, не. — Тя се спусна отгоре му и го стисна за ръцете. — Не трябва да правиш това. Обещай ми, Майлс. Закълни се.
— Защо?
Бурната й реакция го шокира.
Как можеше да му обясни гордостта на планинците?
— Макар да гледат на мен, като на тяхна дългогодишна господарка, някои все още ме смятат за представителка на рода Харпър, на хората от равнините. Вече нямат платове с отличителните десени, които да показват принадлежността им към даден клан. Нямат и гайди, на които да свирят песните си, а великите мъже от тяхното време са мъртви или в заточение. Гордостта е единственото, което им е останало. Да ги накарам да паднат на колене пред една жена, която още не е навършила двайсет години, би било жестоко.