Господарят на Роуард се вгледа в набразденото от белези лице и изръмжа:
— Само опитай да ми се съпротивляваш и смятай, че мъртъв.
Съперникът му се отпусна безволно. Майлс се огледа, като все още дишаше тежко. Ейлис хълцаше край него, а Уилям смутено опитваше да я успокои. По земята ехтяха тежки стъпки. Или това може би ха ударите на сърцето му? Чу Дъндас да дава заповеди. До гръкляна на хванатия се появи меч. Изпълнените с ужас очи се разшириха.
Майлс вдигна поглед. До него, здраво стиснал оръжието, стоеше Грейм, като го гледаше сериозно и с очевидно одобрение. А след това протегна напред свободната си ръка.
— Сега аз ще се заема с негодника, сър.
Тонът му бе тържествен и изпълнен с уважение. Майлс се изпълни със задоволство. Подаде ръка. Дъндас го издърпа от земята и в този момент между двамата премина някаква искра. Кънингам усети особена близост, изпълни се с топли приятелски чувства към шотландския войник.
— Сега вече знаем кой е информирал Робърт — рече той.
Грейм кимна.
— Уикс няма да има възможност да каже нищо повече на Харпър.
Майлс се обърна към Уилям. Юношата бе стиснал здраво челюсти, вперил поглед в падналия човек. Ейлис ридаеше тихичко, заровила ръце в дланите си.
— Не, отведи го някъде — проплака като дете тя. — Той отново ще ме удари. Отново ще ме заключи там. Ще ме кара да му казвам разни неща за Сюзън.
Тя спря да говори и започна да трепери. Майлс се изпълни с гняв. Робърт Харпър щеше да плати скъпо за всичките си престъпления.
— Какво още знаеш за него, момко?
Уилям отдели изпълнения си с омраза поглед от Уикс.
— Той не е никакъв зидар. Пих бира и играх на зарове с него в конюшнята по време на последното посещение на Робърт. Мошеникът ме измами с два шилинга.
„Значи така — помисли си Майлс. — Тази невестулка, която уж прави някакви незначителни ремонти из замъка, ухажва Джени Кийгън и напада бедната Ейлис, всъщност дава информация на Робърт Харпър.“
— Погрижи се Уилям да получи обратно парите си, Дъндас — рече младият мъж. И добави с многозначителен вид. — Освен това Уикс знае някои неща, които бих искал да науча.
Грейм се усмихна.
— Да, сър. Сигурен съм, че е така. И знам по какъв начин да го убедя. Ще съжалява за онова, което е сторил на Ейлис Харпър.
Чула името си, тя се хвърли върху Майлс, обхвана го през кръста и подпря разплаканото си лице на гърдите му.
— Той ме принуди да му кажа. Той ме у-удари.
Младият мъж погледна над главата й и очите му срещнаха тези на Дъндас. Войникът изглеждаше изненадан, но не чак толкова, колкото Майлс.
— Хайде, Ейлис, успокой се. Всичко свърши и вече си в безопасност — започна да я утешава той, макар мислите му да се въртяха около казаното от Грейм.
„Ейлис Харпър“. Дъндас я нарече „Ейлис Харпър“. Но това бе невъзможно. По-малката сестра на Робърт и Едуард бе умряла от болен стомах още на петгодишна възраст. И бе погребана край родителите си в абърдийнското гробище.
— Защо я наричаш „Харпър“? — попита той. Планинецът го изгледа така, сякаш се беше побъркал.
— Ами защото е леля на миледи, сестра на Робърт. Той я доведе тук… — Грейм спря за момент, за да си припомни датата. — През пролетта, когато миледи навърши дванайсет години.
Внезапно Бартоломю направи опит да се измъкне.
— Дръжте никаквеца! — изръмжа на хората си Дъндас. Погълнат от размисъл Майлс почти не обръщаше внимание на събитията около себе си.
Коленете му се подкосиха, стомахът му се сви на топка. Несъзнателно притисна силно към себе си Ейлис. Вместо да се притесни от прегръдката му, тя като че ли се успокои. Мили боже, Робърт Харпър бе извършил не едно злодеяние през живота си, но измамата за Ейлис бе нещо, което не можеше да се обясни дори с извратеното му съзнание! Очевидно планът му бе да използва нещастницата като неволен шпионин.
— Това не е истина, Грейм — заговори на келтски Майлс. — Сестрата на Едуард е умряла още преди години. Тази жена не е Харпър.
В очите на шотландеца блеснаха покровителствени светлинки.
— Напротив, Харпър е.
— Какво става тук? Защо сте хванали мистър Уикс? Гласът на Сюзън го накара да се обърне. В този момент тя се спусна към тях, грациозна като газела и красива като картинка. Бременността й вече си личеше и Майлс усети, че се усмихва от гордост. Всички присъстващи насочил ха вниманието си към нея.
След миг младата жена застана до съпруга си, който каза:
— Уикс се опита да замъкне Ейлис в мавзолея, но ние с Уилям го спряхме.
— Защо? Какво е искал от нея? — учуди се тя.