— Робърт Харпър му е платил, за да те шпионира. — Спря, но побърза да добави: — Точно така чичо ти е успял да замъкне твоите… неща… в Лондон. Уикс го е направил.
Очите й се разшириха, а прекрасното й лице пламна от гняв.
— Мила света Ниниан, със собствените си ръце ще го убия. — Стиснала юмруци и изпънала гръбнак, тя се обърна към нападателя на Ейлис. — Долен изверг такъв — Изсъска младата жена. Ще проклинаш деня, в който си стъпил на роуардска земя. — Отметна назад пламтящите си коси. — Отведи го, Дъндас. От вида му ми се повдига.
После се обърна към Ейлис, все така свряла лице в ризата на Майлс.
— Какво ти направи той, лельо? — попита умолително тя, като местеше поглед ту към нея, ту към съпруга си.
Майлс изскърца безпомощно със зъби при вида на притесненото й изражение. Тя наистина вярваше, че тази жена е леля й! Въпреки измамата, изпитваше единствено съжаление към нещастницата, която държеше в обятията си, която и да бе тя. Тогава си обеща да научи истинската й самоличност. А после щеше да обсъди въпроса със Сюзън.
— Майлс… — рече умолително младата жена. — Направил ли й е нещо?
Болната се разтрепери неконтролируемо. Усетил, че тя има нужда от утехата на друга жена, Кънингам опита да се отдели от нея.
Ейлис изкрещя.
— Не съм му казала нищо този път. Кълна се в меча на свети Георги. Не му казах къде са, дори когато заплаши да ме заключи отново.
— Сюзън ще се погрижи за теб — окуражи я младият мъж.
Болната изскимтя и заби нокти в гърба му.
— Сър? — обади се Дъндас. — Какво ще правим с него?
— Отведете го в централната кула. Там му е мястото!
— Не! — възкликна Сюзън.
— Остави това на мен, любов моя — рече нежно Майлс. Съпругата му се обърна към Грейм.
— Отведи го в конюшнята! Кажи на ковача да го окове в железа!
Защо противоречеше на нарежданията му.
— Аз ще се погрижа за това, Сюзън — заяви вече с по-убедителен тон той. — Централната кула е най-подходящото място за него.
— Не централната кула! — настоя тя, като кършеше ръце и местеше поглед от съпруга си към Дъндас. — Отведете го в… в… източната кула. Да, точно така, източната кула. Заведи го там, Дъндас.
Защо бе толкова нервна?
— Защо не в централната кула? — не се отказваше Майлс.
— Защото… — Тя спря за момент и издиша всичкия въздух от дробовете си. — Факлите не са виждали от години газ и там е тъмно като в рог. Някой може да падне и да си счупи крака… или да го ухапе плъх.
Бъбривостта й бе доста подозрителна.
— Много си се притеснила за Ейлис, скъпа — рече Майлс. — Погрижи се за нея и не мисли повече за това копеле. — Той успя да отдели ръката на болната от китката си и внимателно я поведе към съпругата си. — Тя има нужда от теб, Сюзън — рече с усмивка той. — Успокой я. А Уикс остави на мен.
Очите на младата жена се разшириха и след това се изпълниха със сълзи. Решил, че е загрижена за безопасността му, Майлс прошепна:
— Ще бъда много внимателен, докато се придвижвам из централната кула, любов моя.
Сюзън притисна Ейлис към гърдите си и отвърна спонтанно.
— Не трябва да правиш това. Там долу най-много да се разболее от малария… и тогава няма да ни послужи за нищо. — Погледна отново към Дъндас. — А ти ще трябва да носиш дърва и храна, и… и там няма нито мебели, нито одеялата кладенецът май е замръзнал…
— Не се притеснявай — изрече през зъби съпругът й, който вече бе на края на търпението си. — Погрижи се за нея.
— О, за бога! — отсече Сюзън. — Този замък принадлежи на мен, Майлс Кънингам! И аз ти нареждам да го отведеш където и да било другаде, освен в подземието на централната кула!
Младият мъж я изгледа съсредоточено. Тя бе ядосана, очевидно имаше нещо наум. В погледа й видя старите съмнения, мъчителните опасения. Ако не я обичаше толкова много, сигурно щеше да я намрази, заради този поглед и болката, която му причиняваше.
— Заповядвате ли ми, лейди Сюзън? — попита отбранително Майлс.
Изражението й се смекчи.
— Майлс… — рече умолително тя. — Не го води в централната кула.
— Миледи има право — намеси се Дъндас. — Опасно е да се ходи в подземните килии на централната кула.
Внезапно младият мъж прозря истината. Десените бяха скрити в килиите на централната кула! Вече бе обходил усойните му коридори, но явно не бе погледнал където трябва. Не бе видял килиите. Не бе забелязал никакъв кладенец.
Майлс кимна, привидно примирен.
— Водете го при ковача.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
Притиснала крехката Ейлис към тялото си, Сюизън пое дълбоко въздух и опита да се отърси от мъката, притиснала като в менгеме сърцето й. За пореден път Maide dalbh заставаха между нея и Майлс, но този път вината бе нейна. О, защо не си бе държала езика зад зъбите! Подземието бе лабиринт от тъмни помещения и почти нямаше вероятност Майлс да отведе Бартоломю Уикс точно в килията, в която бе скрила сандъка с десените. Благодарение на невъздържаността й, Майлс бе разбрал тайната й. Видя го в очите му. Видя също и обидата в тях.