— Двеста лири — отвърна без да мигне тя, — и отпътуване до колониите.
Джефри зяпна и изтърва перуката. Робърт се засмя — тази селска пачавра бе наистина нагла. Той обаче нямаше намерение да се разделя с такава, достойна за някой принц, сума, дори и да получеше желаната информация.
— В такъв случай значи си открил десените, а?
— Откри ли ги? — повтори Джефри.
— Почти, сър, но Кънингам ме хвана с полуумната и…
— Дръж си езика! — сряза го Джени и пристъпи напред. — Уикс не схваща точно как стоят нещата, разбирате ли? Maide dalbh са в замъка — лейди Сюизън никога няма да се раздели с тези остарели, мухлясали десени. А лудата не представлява никаква заплаха, можете да бъдете сигурен в това.
Думите й привлякоха незабавно вниманието на домакина.
— Знаеш ли къде са скрити десените?
— Знаеш ли? — попита и Джефри.
Джени се усмихна уверено. Постави ръце на хълбоците си и рече:
— Може да знам, а може и да не знам.
— Разбирам — потърка се по брадичката Робърт. — Но може да бъдеш сигурна за двестате лири.
— Напълно сигурна — обади се ехото.
Младата жена се приближи бавно.
— Лирите… и придвижването до колониите.
— Колко глупаво от моя страна да не спомена тази част от сделката — смъмри се Харпър.
Благите му слова обаче прикриваха бурята, която бушуваше в него. Как смееше тази шотландска просякиня да се опитва да го принуждава! Щеше да получи каквото иска от нея, но двамата с Уикс щяха да му платят, и то скъпо и прескъпо. И двамата щяха да отидат в колониите, но не като платили билета си пътници, а като прислужници в кораба. Не можеше обаче да се начуди на алчността на момичето.
— Съгласен съм на твоите условия. Сама ли ще пътуваш?
— Сама ли? — повтори Джефри.
Младата жена погледна към Уикс, а след това отново към своя домакин. Намигна и каза:
— И да загубя златното си момче? И дума да не става.
„Значи — помисли си Робърт, — мръсницата орязва дяла на Уикс. Е, нека си мисли, че е спечелила. Може би перспективата за близката победа щеше да развърже още езика й.“
— А сега, след като уредихме въпроса за възнаграждението ви, искам да разбера още нещо — за моето злато.
Не му беше никак приятно да споменава името на Майлс, но трябваше непременно да разбере какво е действителното положение. Копелето трябваше да увисне на бесилото още преди няколко месеца.
— Как е щастливата двойка?
Джефри остави перуката.
— Да, как е?
Джени се засмя по начин, който, както предполагаше домакинът й, трябваше да бъде изкусителен.
Джефри я изгледа ревниво, приближи се до Робърт и седна в краката му.
— Наричат го свой „господар“ и се отнасят към него така, сякаш е роден в планините — отвърна тя, очевидно й доставяше удоволствие да даде тази информация. — Дори миледи се съобразява с него. Но това можеше да се очаква, след като вече е бременна.
— Бременна ли? — зяпна Джефри.
Робърт замръзна. Как бе успял Майлс толкова бързо да й надуе корема? Тя изобщо не трябваше да се омъжва, камо ли да ражда наследници, с които после той трябваше да дели печалбите от Роуард. А мислеше, че се е погрижил за това.
— Малоумната ли ти каза, че Сюизън е бременна?
— Как не! — възкликна Джени. — В повечето случаи лудата не може да различи бебе от погача. Лейди Сюизън вече е стигнала до това положение. — И тя протегна ръка пред корема си. — А и какво общо има с тази работа ненормалната?
Робърт се поуспокои донякъде. Джени също не знаеше истината, и въпросът, и обърканото й изражение го доказваха. Отмъстително се изсмя вътрешно, като си представи душевното състояние на племенницата си, докато носеше бъдещото си дете. Невярната кучка на Сибийл и Едуард щеше да плати за престъпленията си… както и бебето. Можеше да уреди някакво падане или специална отвара, която да изпразни без време утробата й. Трябваше да си остане в Пъруикшир, където й беше мястото. Трябваше да се откаже от онези проклети шотландски десени.
Въпреки влиянието му, тя съвсем бе заприличала на майка си. В гърлото му заседна горчива буца при спомена за Сибийл Харпър. Тази червенокоса вещица бе омагьосала Едуард с женските си номера и го бе разделила с кръвните му роднини. Робърт мразеше и двамата заради това. И сега щеше да се погрижи дъщеря им да плати вместо тях. Майлс също щеше да плати. Устата на Робърт се изпълни с горчилка при мисълта за осиновения син на брат му. Майлс сирачето ли? Как не! От деня, в който той бе влязъл в семейството, Робърт се бе превърнал в сирак.
Харпър стана от стола си.