Майлс се засмя.
— Мисля, че Дъндас и момчетата му искат уиски. Отиваме ли?
Малко по-късно младата жена стоеше на стъпалата пред главния вход към замъка и държеше метла с дълга дръжка в ръцете си. Масивният портал бе украсен с гирлянди от изсушен бял пирен и клонки калина, които трябваше да прогонят злите духове от Роуард. Стенният часовник в голямата зала удари полунощ и Сюизън започна ритуалното метене на прага си. Из целия Пъруикшир, из цяла Шотландия, хиляди други хора правеха същото.
Прекарваше метлата при всеки удар на часовника. Когато той замлъкна, прагът й бе почистен и тя можеше да започне наново живота си.
Младата жена се изправи, изпъна гръб и потърка издутия си корем. Детето й щеше да се посвети на бял свят преди зимата да си е отишла. Здраво дете, нормално дете, с кръвта на рода Камерон и душата на Майлс Кънингам. Сърцето й политна при тази мисъл. Въпреки радостта си обаче почувства омраза към чичо си и неговите злодеяния. През двора премина леден полъх. Сюизън потръпна. Опита да се пребори с убийствените си мисли. Беше Нова година, време за веселие, време за съзидание.
Прокара метлата за последен път.
— Махни се, зли човече, и отнеси другаде злите си дела.
След това се усмихна и влезе в голямата зала.
Жените от замъка се бяха събрали край камината. Вдовицата Маккормик бе задрямала. Нели сервираше ейл, а мисис Пийви — кекс и сладкиши. Младите момичета се бяха струпали в единия ъгъл и се смееха. Роуина се отдели от останалите и се приближи до Сюизън.
— Скоро ли ще дойде господарят, миледи? Минава полунощ.
Младата жена вече си бе задала този въпрос. Наистина ли Майлс бе станал планинец? Дали щеше да изпълни най-романтичния новогодишен ритуал?
— Когато негово височество дойде — обади се Нели, — ще промени традицията. Той не е тъмният красив ухажор от легендата.
— Той вече е легенда — защити го Роуина. — От деня, в който сложи край на враждата между Макайвър и Шеймъс Хей. Но дали ще дойде при вас?
На вратата се почука силно. Младите момичета изпищяха от радост. По-възрастните жени поклатиха одобрително глави.
Сърцето на Сюизън подскочи диво в гърдите й, когато се отправи към вратата. Колко пъти през изминалите години тя, подобно на останалите момичета, бе копняла за подобен посетител? Но винаги бе пазила в тайна мечтите си, тъй като досега не се бе надявала един ден да отвори вратата и живота си за мъжа от тези мечти.
Колената й се подкосиха, когато го видя. Като през мъгла дочу възхитените възгласи на жените зад гърба си.
Майлс бе изпълнил рамката на вратата. Русите му брада и коса блестяха на светлината на факлите, кафявите му очи блестяха от любов и очакване. Носеше характерното за един планински земевладелец облекло: върху раменете си бе наметнал овча кожа, крачолите на грубите панталони от домашно тъкано платно бяха натъпкани в дебели вълнени чорапи, овързани на кръст с кожени връзки. Младият мъж се усмихна и съпругата му се почувства най-щастливата, най-красивата жена на света.
— За вас, миледи — заяви тържествено той.
И й подаде парче въглен.
— …за да стоплите дома ни.
След това протегна напред бутилка вино.
— …за да утолите жаждата ни.
Предложи й една осолена риба, завързана с ярка пандела.
— …за да напълните коремите ни.
Мечтите й се бяха превърнали в действителност! Със замъглени от сълзи очи, тя прие даровете. Наведе глава и се поклони.
— Моят господар оказва голяма чест на своята съпруга и на дома си.
Майлс я сграбчи и я притисна нежно към себе си, а очите му блестяха от удоволствие.
Храниха се с останалите, пиха, говориха за бъдещето, докато Дъндас не призова всички на двора.
Майлс бе докарал каруци дървета за най-големия огън на открито в историята на Пъруикшир. Когато го запалеха, сиянието му щеше да се вижда от мили разстояние.
Младият мъж прегръщаше съпругата си, за да я предпази от нощния студ. От бъчонките се лееше уиски, носеха се весели песни. Лошите времена бяха забравени. Хванати за ръце, Шеймъс Хей и Макайвър възхваляваха с пиянски устрем красотата на Маргарет Камерон. Ейлис — Люси Сандърс — бе заобиколена от малки дечица. В погледа й се четеше нещо ново за нея — доволство и сигурност.
Сорча Бърк се поклони пред Майлс.
— Може ли да кажа поемата си, сър?
— Да, момиче, — усмихна се снизходително той, — нека чуем какво си съчинила.
Сорча изправи рамене, издаде брадичка и отметна назад плитките си. И започна с музикалния си, изпълнен с гордост, глас.
— „Новогодишната риба“ от Сорча Маргарет Бърк.
От замръзналия двор се разнесоха бурни овации.
Момичето се изкашля.