— Любов моя, любов моя — промълви в ухото й той. — Не трябва да се страхуваш!
С превзет жест полковникът разгъна навития на руло документ. Протегна ръка, за да го отдалечи от лицето си и се премести, за да бъде по-близо до светлината на огъня. Прониза своята домакиня с леден и суров като гранит поглед и зачете ужасния указ.
— По заповед на негово величество, краля на Англия, и в съответствие с волята на парламента, обвинявам Сюизън Харпър в умишлено нарушаване на акта за обезоръжаване…
Неспособна да вникне в смисъла на прочетеното, младата жена погледна към чичо си. В гърлото й бе заседнала горчива буца. Той никога не я бе обичал. Само я бе използвал.
Стисна ръката на любимия си и се извърна, за да не вижда изпълнения с омраза поглед на Робърт. Помисли си как ли се бе чувствал Майлс в Лондон. В кулата Бошан. Като неин законен съпруг, той щеше да страда наравно с нея. Но сега вече нямаше да има повече страдание.
Огънят зад гърба й изпращя. По шлема на офицера покапаха капки от разтопения лед и сняг по перото му. Пламъците хвърляха весели жълти отражения върху обвинителния документ.
— …затворена в Тауър ъф Ландън, в очакване на справедливото си наказание за извършеното предателство.
— Той блъфира, скъпа моя — прошепна Майлс. — Остави ги да претърсят замъка. Ти няма какво да криеш. Не забравяй това.
— Знам — промълви едва чуто Сюизън, като се питаше дали той разчита вината, изписана върху лицето й.
Робърт направи крачка към полковника.
— По-добре дръжте здраво Майлс Кънингам и Маккензи. — Огледа подозрително тълпата. — Племенницата ми е станала любовница на Кънингам. Една дума от него и тези планинци — посочи към разгневеното множество той, — няма да стоят и да наблюдават кротко как арестувате тази предателка, господарката им. — После погледна презрително към Майлс. — Или пък така наречения им господар.
Захабеното черно перо се полюшна, когато офицерът направи знак на един от подчинените си. Преди Майлс да успее да протестира или Лаклан — да помръдне, войникът издърпа Сюизън от ръцете на съпруга й. Други трима измъкнаха сабите си и ги допряха в гърдите му. Груби ръце стиснаха раменете на младата жена. Шалът й се разтвори.
— Тя е бременна, сър — заекна мъжът, който я държеше.
— Махни си ръцете от съпругата ми! — изрева Майлс.
Всяко мускулче в тялото му го болеше от напрежение.
— Пусни я! — изкрещя Лаклан. — Или ще те разпоря от гърлото до чатала!
Полковникът се обърна към планинеца.
— Достатъчно, Маккензи!
Младият мъж замълча, но очите му горяха заплашително.
Офицерът огледа корема на Сюизън и погледна обвинително към Робърт Харпър.
— Защо се грижиш толкова за живота на още едно бунтовническо копеле, Флечър? — изсумтя Робърт. — Бременна или не, тя си остава предателка.
— Тя не е предателка! — изрева Маккензи и сграбчи полковника за ръката.
— Пусни ме или оставаш без ръка! — излая Флечър.
— Успокой се, Лаклан — предупреди го Майлс.
Шотландецът се подчини неохотно.
Офицерът се обърна към младата жена.
— Съпруга ли сте на Майлс Кънингам?
Това бе възможно най-лесният въпрос.
— Да, негова съпруга съм и се гордея с това — отвърна с високо вдигната глава тя.
— Тогава обвинявам и двама ви в предателство.
Усетил тревогата й, Майлс погледна към мъжете на Пъруикшир.
— Спокойно, приятели.
— Не — извика Гибън Макайвър, — това са английски кучета! Какво знаят те за нашите обичаи, за нашия начин на живот? Видяхме вече тяхното правосъдие — блатото край Кулоден почервеня от него.
Сред тълпата преминах одобрителен шепот.
Офицерът вдигна ръка и описа кръг във въздуха. Без да слизат от конете си, кавалеристите започнаха да заобикалят присъстващите. Жителите на Пъруикшир замълчаха смутено — противникът ги превъзхождаше числено. Вдовицата Маккормик се олюля и щеше да падне, ако Роуина не бе успяла да я хване. Нели и Сорча се притискаха една към друга, а хубавите им кръгли лица бяха пребледнели от страх. Люси кършеше ръце, като гледаше ту към Робърт, ту към Сюизън.
— Съпругата ми е почтена жена — заяви Майлс и се хвърли към Флечър.
— Казах ви да го арестувате — извика Харпър.
— О’Брайън! — излая полковникът. — Донеси оковите!
Изпълнена с ужас, Сюизън видя как един от войниците домъкна дълга тежка верига.
— Не — проплака тя.
Металните обръчи обаче бяха нанизани на китките на съпруга й. Когато О’Брайън се отдръпна след малко, ръцете на Майлс увиснаха под тежестта на веригите.
— Уигс! Бел! Досън-Смит! — извика офицерът.